Нямам ясно отношение към Жозе Родригеш душ Сантуш – много харесвам двата му исторически романа „Мъжът от Константинопол“ и „Милионерът в Лисабон“, но основната му поредица за Томаш Нороня не ми допадна. Историята, която започва в „Героичната арка“ и завършва в „Любовницата на губернатора“, също събуди противоречиви чувства в мен – от една страна, безкрайно интересна ми бе историята за пазещата неутралитет португалска колония Макао по време на Втората световна война, която приема огромно количество бежанци, а след това води неравна битка за оцеляване под натиска на японската армия; от друга, засиленият акцент върху любовните истории не ме интригуваше, особено когато главните герои поставяха личните си емоции над отговорността си за живота на безброй хора.
Във втората част войната вече се вихри, а тепърва предстои преминаването на инициативата от ръцете на японците в американските – Сантуш обаче не я проследява хронологично, по-скоро прескача през времето, за да покаже различни моменти от противопоставянето между японците и португалците, онагледени основно в битката на воля между жестокия полковник Сава, който жадува да му бъдат развързани ръцете и да се разправи с Макао, и губернатора Артур, който успява както да помага на съпротивата, така и да защитава поверения му глад, макар в него да върлува жесток глад. Както личи от заглавието, важна роля има неговото пламенно увлечение по наложницата на Сава – красивата китайка Лиен Хуа, а ироничното е, че сделките, които Артур сключва със Сава, за да опази гради си от гладна смърт или директно кърваво превземане, му носят проблеми със Съюзниците, включително градът е бомбардиран от американците. Но такова е времето, нищо не е черно или бяло, има много сложни дилеми, които нямат верен отговор, и оцеляването на Макао е от тях.
В своето протежение „Любовницата на губернатора“ преливаше плавно от исторически към любовен роман, според мен от историята на Макао спокойно можеше да се извади епос с размаха на Джеймс Клавел, но Сантуш търси повече емоционално въздействие, не историческа достоверност. Навярно това пък ще се хареса повече на дамската част от публиката, която, както е добре знайно, е основната, която чете навсякъде. Както се надявах обаче, в края има много интересни заключителни бележки, в които авторът описва кое от историята му е фактологично вярно, това бе важно и се радвам, че го имаше, защото в крайна сметка показва колко интересни събития се вихрят в тази наглед незначителна точица от света по време на гигантския сблъсък в Тихия океан.
