Разбрах за „Лъки“ на Мариса Стейпли почти случайно от една чужда читателска група, в която я обсъждаха с доста възторжени думи. Корицата също ми допадна и реших, че определено ми се чете нещо такова дяволито и забавно, изпълнено с криминална интрига. Но определено не очаквах това да е всъщност история за лично изкупление и помиряване с миналото на едно момиче, което няма особен късмет от първите си дни на тази земя.
Лъки е млада, хубава и много талантлива в смяната на самоличностите, носи късметлийско име, но нищичко в живота ѝ не се подрежда добре. Полицията издирва нея и приятеля ѝ след поредната измама, която са спретнали, а нейният любим избира точно този момент, за да я зареже без пукната пара и да изчезне безследно. Като абсолютна ирония на съдбата точно тогава случайно купен от нея билет от лотарията се оказва печеливш – почти 400 милиона долара я очакват да ги вземе и да приключи с абсурдния си начин на живот досега. Само дето няма как да го направи, защото това мигом ще я вкара зад решетките. Лъки в е безизходна ситуация – и единствена възможност се оказва да се опита да намери път към миналото си, което е не по-малко причудливо от настоящето. Баща ѝ е харизматичен измамник, който отрано я въвежда в своя свят на красиви лъжи и я прави партньор в измамите си – двамата скитат из цялата страна и макар едва да връзват двата края, той е упорит в стремежа си да печели по втория начин. Цялото минало на момичето се разкрива ретроспективно, докато в настоящето тя търси начин да осребри лотарийния билет, да не бъде арестувана и да разбере какво се е случило с нейния приятел. И се зареждат един след друг изненадващи обрати, за да разкрият цялата истина за красивата измамница, която сама е била мамена повече от всеки друг.
Очаквах „Лъки“ да е лека криминална комедия тип филма „Бандата на Оушън“, но всъщност се оказа много по-интересна драма за връщането на едно момиче към миналото му и справянето с всички натрупани гадости от него. Всичко, което ѝ се случва в настоящето, е следствие на безбройните лъжи, които са ѝ сервирали тогава, и докато се опитва да опази печелившия билет, тя всъщност трябва пак и пак да защитава самата себе си от опитите да бъде завлечена пак там от хората около нея. Лъки определено не е типичната положителна героиня – безспорно е извършила много простъпки, изрекла е безброй лъжи и е измамила значително количество хора под давлението на баща си и приятеля си, но в крайна сметка тя трябва да намери начин да изкупи тези си действия. И макар краят да ми дойде малко твърде захаросан, харесах книгата, по-различен трилър е от тези, които чета обичайному.
Изрично искам да благодаря на Надежда Розова за чудесния превод и на Фиделия Косева за секси корицата, която според мен стана по-добра от двете оригинални.
От същия жанр
