„Лудите, които ни управляват“ на Паскал дьо Сютер доста ме изненада. Очаквах нещо леко и забавно, вместо това книгата се оказа сериозна и аналитична, какъвто трябва да бъде труд на тема психология. Доволно, доволно.
Сютер разказва за тайните центрове в западните държави (и особено в САЩ), които изследват издълбоко личностите, характерите, силните и слабите страни на чуждестранните политици. Тази информация е строго секретна, доколкото включва и откровена кражба на кореспонденцията им за по-голяма точност, разговори с техни близки сътрудници и други методи. Според набраните данни се очертават и стратегии за ефективна (манипулативна) комуникация с набелязаните политици.
Иначе луди в политиката колкото щеш. Сютер се спира обстойно както на исторически личности като Хитлер (за къде без него, намигване към Nezzo), така и на съвременни политици като Буш, Саркози и други. Основният му извод е, че за да стане човек професионален политик, има нужда от известна доза лудост, а един път прегърнал властта, тя неминуемо му повлиява в голяма степен. Естествено, не говорим за нужда от усмирителни ризи (е, за Сидеров се налага, де), а за далеч по-сложни процеси.
Сред страниците нерядко съзирах сенките на нашенските политици, доколкото тази каста има универсални измерения във времето и пространството. И в крадливостта също.