История, която започва в наши дни от сляп книжар, който подбира жените според това дали задоволяват най-голямата му страст – „ставаше им любовник, ако му обещаеха маратони по четене“. И история, която всъщност се развива далеч в миналото, за да разкаже истината за неговия живот, белязан от смайваща трагедия. Янкел трябва да си спомни това, което е искал да забрави, подтикван от своя стар приятел Ерик, който се е появил сякаш от нищото със своята редакторка, с обаянието си на успял писател. Писателят иска от книжаря помощ за една последна книга, която да опише това, което са преживели заедно – далеч назад, в полската провинция, смазана последователно от съветския и нацисткия ботуш.
Светът, в който растат двете момчета, граничи с магическия реализъм. Едно градче, в което християни и евреи от векове съжителстват ако не мирно, то поне не и изцяло враждебно – имат си своите обособени територии, богаташите от едната и от другата страна си съперничат помежду си, а в средата си имат пространства, които споделят. Всички те тачат своите обичаи, а Коелю им отделя нужното внимание и почит, докато умело ни запознава с истинска палитра от чепати характери и истински лудаци, както и приходящи пришълци, които се претапят и стават по-местни от местните. Особено внимание заслужава борбата им за една религиозна реликва, в която и двете общности влагат огромно символично значение, и в един момент двамата най-големи богаташи волю-неволю се оказват впримчени в борба ако не на живот и смърт, то на целите си състояния за нея – „сумите ставаха все по-високи и по-високи, без да му се вижда краят и без да има смисъл – два народа, които слагат всичко на масата за останките на един мъртвец“. Но историята вече се превърта към най-грандиозната световна трагедия и тя е сърцевината на романа.
Защото от едната страна идват нацистите, а от другата – комунистите. Дружески те си поделят полските земи, а градчето временно се оказва при руснаците, които се настаняват и започват да командват с обичайната си агресия. Има една кратка и красноречива глава, в която се описва откъде точно идва руският началник, призван да наложи съветският ред в градчето. Християните усещат по-силно руския ботуш, започват депортации към концлагерите в Сибир, където някогашните богаташи се борят за късче хляб и глътка вода, а успелите да се спасят обвиняват евреите, че помагат на комунистическите окупатори. А месеците минават и наближава новото обръщане – атаката на Райха към СССР, и вече евреите са под огромна заплаха. А техните съграждани имат сметки за разчистане.
На фона на тези страховити събития двете момчета растат по улиците на един все по-разделен град – в който сградата на лудницата се превръща в затвор за политическите врагове на комунистите, и където границата между разума и лудостта се оказва и граница между живота и смъртта. Между двете момчета припка красивата Шионка, дивата и няма дъщеря на местната вещица, която и двете общности уважават и от която се страхуват. И дружбата и съперничеството между тези три деца ще промени изцяло съдбите им за бъдещето.
„Лудите от улица „Мазур“ почива на истински събития от полската провинция, за които авторът пише в края, но много повече е исторически роман за разделното време, когато крайните тоталитарни идеологии промиват мозъците на хора, живели мирно и тихо поколения наред, и ги превръщат в истински чудовища, жадуващи за кръв. Историята бе конструирана малко тромаво с постоянните прехвърляния в настоящето и неочакваното прекъсване на един живот, което някак увисна сюжетно, но бе навярно нужно на автора, за да свърже един отдавна разсечен възел навярно. Книгата се чете нелеко, но сюжет за такива крайни събития и насилия няма как да е другояче. Роман за паметта и за справянето с историческата травма, която може да изяде и хора, и народи.
От същите жанрове
