Жанр: Драма, Разкази

Издателство:

Автор: Хасан Бласим

Оригинално заглавие: The Madman of Freedom Square, 2010.

Преводач: Мая Ценова

Корица: Люба Халева, мека.

Година на изданието: септември 2015 г.

Страници: 120

Рейтинг :

Време за четене: 4 минути

Ozone.bg

  Нямам идея как се пише за такива книги. Вселена от насилие, от абсурд, от полумагична реалност, съжителстваща спокойно със съвсем действителни и документирани ужаси. И един автор, който си спомня от сигурната, спокойна Финландия (която обаче ще те глоби солено, ако си пропуснал часа си при доктора) за несигурния, но роден Ирак (по дяволите, редно ли е „Финландия“ да е в женски род, а „Ирак“ в мъжки, българският език позволява тия закачки, но какво ни казват те за мисленето ни изобщо?).

   7012533 „Лудият от площад Свобода може да ви срещне с тамошната версия на Мунчо – чалнат композитор, който крещи истината, че няма бог, обижда това нямане, и получава очакваната участ заради тези си деяния срещу масовата насилническа делюзия. Но най-вече Хасан Бласим ни среща с хора, които са разкъсвани, изнасилвани, прогонвани, измъчвани, смазвани, дебнени, пребивани… колко още действия в разрез с модерната илюзия за хуманност могат да се изброят – все ще ги има в книгата. 120 странички настръхваща прямота, отвъд която остава само мълчание, тягостно, неуверено, виновно мълчание.

   Оригиналните приказки на братя Грим са си чист кървав хорър, а после са превърнати в благовидни историйки за деца, в които само тук-таме се промъкват сенки и отгласи от същността им. Цялата ни западна цивилизация е изградена върху хвърляне на було върху миналото и деликатно и плавно забравяне на кошмари от миналия и по-миналите векове. И когато същите тези ужаси се случват тук, сега, наблизо – и на талази жертви идват отвсякъде (няма я лесната логика на зомби книгите и филмите, че всичко крачещо насреща трябва да бъде убито) и крещят своите истории и плачове, няма много място за затулване на очите, запушване на ушите и стискане на зъбите до болка.

  16064763 Мисля си, че често приемаме Близкия Изток изцяло през литературата за него – и когато тя е качествена, да вземем Халед Хосейни например, инстинктивно я класифицираме като… фикция. Дори на съзнателно ниво да знаем, че тези неща се случват сега, в тоя миг, майсторството на едно перо всъщност ги превръща именно в приказка – от тия, които подлежат с времето да улегнат и да се видоизменят в годни за разказване на деца. И тогава идва книга като „Лудият от площад Свобода, за да ни удари по един шамар и да ни освести от тая илюзия за действителността на нашето щастие и илюзорността на чуждото нещастие.

   Книги като тази са камъче в обувката. Те няма да променят мисленето ни, няма да променят живота ни. Но ще останат като постоянно дразнене някъде там, за да не позволят пак да изпаднем лесно в леност и комфорт.

  P.S. Нарочно не преписах цитати от книгата, макар да има тонове подходящи. Не искам да вадя от контекст привидната натуралистичност, тя е нужна и незаобиколима.

  Още за книгата в „На по книга, две“, „Още един блог за книги“, „Под моста“, „Четецът“ и др.