От какво започват революциите? Причините могат да бъдат много и различни – от спонтанно надигане на пролетариата през еврейско-масонски заговор, та до какво ли още не. Но в “Луната е наставница сурова” Хайнлайн описва една различна революция, в която основно действащо лице е всесилен компютър с чувство за хумор.
През 2075 г. Луната е естествен затвор за нежелани на Земята лица. Живеещи при ниска гравитация, местните не могат да се завърнат никога. Близо тримилионното население живее по собствени правила, основните от които са култ към жените (дефицитни са) и умереност в потребностите. Лунатиците (така ги нарича авторът, и не без основание) търгуват със Земята, като гледат жито, а в замяна получават ограничени количества вода и въздух. Типично по Хайлайновски в обществото цари полигамия и ред сложни видове бракове с немалко членове.
Всички технологии на Луната са управлявани от компютъра Майк, който е усложнен до степен, че придобива самосъзнание. Той се свързва с техника Мануел, който таи революционни замисли и добре разбира колко ценно е компютърът да е благосклонен към начинанието му.
С помощта на Майк Мануел се свързва с професор Бернардо де ла Пас и сексапилната революционерка Уайоминг Нот и… започват революция!
А това не е никак просто. Пасивните лунатици трябва да бъдат революционизирани, охраната от земляни трябва да бъде елиминирана, а не е за подценяване и опасността от твърд отговор на политиците от Синята планета.
Нещата ескалират бързо и дори се стига до бомбардировка над Земята от буйстващите лунатици. Подобно на “Странник в странна страна” бунтовниците използват политическото разделение на Земята и се доближават до заветната цел – свободата.
Книгата е многопластова, но лека и приятна за четене. Малко в повечко идват политологичните увличания, дразнещо е и наличието на компютър, който може всичко – улеснява твърде много нещата.
Но и тези дребни нещица не могат да развалят впечатлението от великолепното описание на една фантастична революция, в която Давид побеждава Голиат.
