За малко да се разминем с тоя роман заради избора да се запази претенциозната оригинална корица. За щастие Майкъл Шейбон вече спечели симпатиите ми с „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“ и след известно отлежаване започнах „Лунно сияние“. И дявол го взел, какво щях да изпусна, установих скоро.
Като герой в своята история, авторът стои до леглото на умиращия си дядо. През годините така и не го е опознал добре и когато старецът започва да говори, той не може да повярва на това, което чува. Защото това е история като никоя друга. В нея има и младежда лудост, и сложни характери, и военни приключения, и историята на германската ракетна програма, а следва и смайващата и звучаща като научна фантастика мечта за полета към Космоса и в крайна сметка кацането на Луната. Тук е и историята как дядо му е преследвал един от най-опасните и умни хора на планетата и какво му е коствало да се откаже от отмъщението си спрямо него. Но много повече това е история за истинска любов – такава, започнала от едно несполучливо сватосване, и което събира млада французойка, преживяла ужасите на Втората световна война, с едно недодялано момче, което само е бродило близо до фронтовата линия в търсенето на оръжието, което трябваше да постави на колене Острова. И което е загубило там повечето си илюзии. Но не и хъса да съгради живота си така, както само прецени.
Как се лее историята на този колоритен дядо – който нито за миг не се е спирал и замислял дали нещо, което прави, ще изглежда странно в чуждите очи. И който обича своето момиче така силно, че е готов да се бори с всяка земна сила за нея – но и знае, че една неземна винаги я застрашава и се опитва да му я отнеме. А напред, в бъдното, стои войната му с чудовищен питон, който отнема живота на невинни домашни любимци. Точно той, човекът с големите мечти за Космоса, с отдадеността си на най-голямата и важна човешка мечта – стремежа към звездите. И който дори в заника на дните си може да извършва геройства.
Няма как да се прокара разделителна линия между действителност и въображение в този уж мемоар за дядото на Шейбон. Както сам той казва:
В подготовката на настоящите спомени съм се придържал към фактите, освен в случаите, когато същите тези факти отказваха да се подчинят на паметта, целта на повествованието или пък на истината, такава, каквато аз предпочитам да я виждам. Там, където съм си позволил волности с имената, датите, местата, събитията и разговорите, или пък със самоличността, подбудите и взаимовръзките между членове на семейството и исторически личности, то читателят може да бъде сигурен, че съм го направил с подобаваща страст.
Но кому е нужно да знае тези подробности за истини и фантазии? Важното е, че „Лунно сияние“ е още един мащабен и прекрасен американски роман, който с лекота се родее с други изключителни книги като „4 3 2 1“ на Пол Остър, „Мидълсекс“ на Юдженидис, „Поправките“ на Франзен, ще се огранича само до тези. Роман за полета и на духа, и на телата – и че е по-лесно да стигнеш до Луната, отколкото да стигнеш до душата на един човек.
Чудесно ревю за книгата има в „Аз чета“.
От същия автор
От същия жанр
