Много исках да имам отново тази книга – като малък съм я чел поне 2-3 пъти, но годините я бяха изличили почти напълно от съзнанието ми. Зарадвах се много на преизданието на „Вакон“ и след панаира „Лъвицата Елза“ на Джой Адамсън се озова на една стройна купчина книги, които чакат лятото. Започнах я, бързо потънах в нея, но скоро усетих, че магията я няма или пък я има, но аз вече не мога да я усетя. Все пак продължих да чета и бях възнаграден – от момента, в който започнаха да търсят нов дом на Елза и тя стана майка.
Историята е добре позната, но все пак – едно семейство, Джой и Джордж Адамсън, което защитава дивите животни в Кения, приютява осиротяло лъвче, най-слабото от котилото си. Джой проследява почти ден по ден как лъвчето се превръща в горда и красива лъвица на име Елза, която се забърква в много приключения със своите приемни „родители“. Да се грижиш за лъвица не е никак лесна задача и има безброй дребни случки, които Адамсън проследява пунктуално – което всъщност ми досади, многобройните повтарящи се срещи с други животни и реакциите на Елза спрямо тях не се различават особено.
Книгата потръгва, когато семейство Адамсън решава да върне напълно опитомената Елза в естествената ѝ среда. Това се оказва наистина нелека задача и те започват скиталчества, за да открият най-доброто място – там, където лъвицата ще си намери прайд и ще се впише. Проблемите не са малко и включват както агресивни съперници, така и бракониери, а и политчески пречки в различните паркове. В крайна сметка място е намерено и идва най-хубавата част от книгата – когато Елза става майка. Джой описва подробно, буквално по часове, как протичат последните ѝ дни на бременността и как в следващите седмици тя внимателно крие рожбите си дори от хората, с които е израстнала.
Последната част от книгата е посветено на това как Елза постепенно се доверява отново на осиновителите си, как учи децата си да бъдат близки с хората и в крайна сметка какво се случва с лъвчетата Джеспа, Гоупа и Малката Елза, както и съдбата на майка им.
„Лъвицата Елза“ е отглас от други времена, когато такива истории наистина можеха да пленят въображението на света, днес ми се струва невъзможно. Джой Адамсън описва простичкия бит на своето семейство, които живеят под открито небе и се грижат за животните, как пътуват често на стотици километри с различни задачи, как защитават дивия живот от най-опасния хищник: човека. Всичко в нейния разказ се върти около Елза – кога е щастлив, кога е нещастна, болестите ѝ, грижите за нея, отношенията ѝ с дивите животни и с другите хора, които се завъртат в лагерите им. Трогателни са отношенията между Елза, Джордж и Джой, и грижите, които полагат едни за други. Наистина смайващо е колко усилия полагат тези хора не само за своята лъвица, но и за нейните „деца“, които трябва да получат най-ценния дар – свободата си.
От същите жанрове
