„Лятото на страха“ (Summer of Night) бе една от книгите в оня митичен списък, който се оръфа от разглеждане на срещите ни с Благой за селекцията на „Deja Book“. Всъщност говорихме за книгата далеч назад, когато започваше поредица „Магика“ на изд. „Изток-Запад“, в която излязоха изключителни книги, начело пак с Дан Симънс и неговата ледена епопея „Ужас“: „Слепоглед“ на Питър Уотс, „Момчешки живот“ на Робърт МакКамън, „Шадоус Фол“ на Саймън Грийн, „Червеноризци“ на Джон Скалзи, „Бряг край мътни води“ на Джо Лансдейл, „Морелси“ на Чайна Миевил, „Рога“ на Джо Хил, „Вампирът Лестат“ на Ан Райс, „Заклинателят“ на Уилям Питър Блати, „Z-та световна война“ на Макс Брукс и още, и още (чак се зачудих кога сме успяли с всичко за броени години). Новината, че най-сетне тази книга ще я има на български, та било то с почти тридесет години закъснение, ме зарадва силно, зарязах всички подготвени списъци и се втурнах в нея. И да, знаех, че прилича на една от най-любимите ми книги евър – „То“ на Стивън Кинг, но това е само допълнителен стимул – какво не бих дал да прочета един от магнум опусите на Краля отново за първи път.
Предстои лято за учениците от Елм Хейвън, забутано градче, което често остава изолирано от света зад безкрайни ниви с висока по няколко метра царевица. Сред него е построено Старото централно училище, предвидено да събира твърде много деца в едни много по-добри времена – солидно, каменно, зловещо, то притиска всички, които влизат в него, със своята монументалност. А сега зад стените му се събужда старо зло, което е трупало сила през вековете и е било използвано за постигане на могъщество от поредица властолюбиви мъже. В последния учебен ден едно дете се измъква от час, за да иде до тоалетна… и изчезва.
Група приятели очакват това лято с нетърпение. Предвидени са безброй игри, няма как да не се събуди споменът за съвършеното щастие от „Вино от глухарчета“ на Рей Бредбъри. Само че за тях няма да има забавни приключения, а смъртни опасности. Един екарисажен камион започва да ги дебне навсякъде – и не е ясно кой го кара. Странен войник в униформа от Първата световна война е забелязван тук и там да броди, а скоро ще започне да се появява и по прозорците, вторачен заплашително навътре. Подземни чудовища дълбаят тунели сред царевицата. Някои от учителите започват да се държат наистина странно. Страхотиите започват да се натрупват, докато едно от хлапетата, най-умното сред тях, не разкрива произхода на ужаса – и плаща цената за това. Събитията се втурват, а Дан Симънс разказва мрачна приказка за порастването на няколко аутсайдери, които трябва да защитят себе си, близките и града си от злото.
Приликите с излязлата броени години по-рано „То“ са неоспорими, дори комбинацията момчета плюс едно момиче е запазена. Елм Хейвън обаче не е Дери, просмукано от векове и векове присъствие на свръхестествено и кръвожадно зло – то е обикновено градче със своето безплатно кино всяка събота, и Симънс акцентира повече на семействата на всяко от децата, на техния нормален живот, който излиза извън коловоза на всекидневието. Той не залага толкова на философската обосновка на абсолютното зло, което взима своя кървав дан, много по-прям и директен е, затова и болката и кръвта идват много по-бързо и жестоко. При Кинг имаме едно многолико зло, тук различни слуги са насочвани да вършат мръсната работа. Всъщност немалко прилики могат да се намерят и с „Момчешки живот“ на Робърт МакКамън, която излиза също по това време, очевидно е имало някакво натрупване на мрачни сюжети за деца, които се сблъскват със злото и трябва да надскочат себе си, за да оцелеят.
Тук Дан Симънс е много различен от онзи от поредицата „Хиперион“, „Илион“ и „Олимп“, „Петата купа“, „Песента на Кали„, „Лешояди“ и прочие – още едно доказателство колко разнолик талант има един от най-добрите писатели на нашето време.
