Nezzo:
Корицата, първата страница, втората озарява лика на самия Джакомо Казанова, а на гърба й са думите…
“Ne quicquam sapit qui sibi non sapit” – В превод, „Този, който не извлича никаква полза от това, което знае, нищо не знае.”
Много пъти се връщах назад към тази анотация с надеждата да я подобря. Все оставаше нещо неизказано, нещо пропуснато. Направих грешката да започна да я пиша в процеса на четенето на книгата. И след това трябваше да я навестявам непрекъснато.
Знам обаче, че никой живял през XX-XXI век не е достоен да нарече себе си Казанова. Това би било опорочаване на една велика титла, която е била много повече от просто име на велик любовник. Но дотук с любовните игри, защото Джакомо Казанова ни най-малко не е бил такъв. Той е просто една огромна личност, блестяща на фона на висшето общество, която обича разврата и го прилага изцяло за собствена сметка.
Книгата е по-скоро автобиографична, отколкото по романтично увлекателна, както може би повечето си представят истинските мемоари на Казанова. За тях не мога да твърдя в какъв стил са написани, но тази книга е на абсолютно различно ниво. Тя набляга повече на самата му личност, отколкото на подвизите му в леглата на красивите жени и куртизанки (и не само). А в действителност личността му е повече от интересна, дори би могла да заличи интереса към романтичните му преживявания.
Джакомо Казанова е син на артистично семейство, а самият той е повече от надарен. Сред непрекъснати пътувания, обхващащи Франция, Византия, Неапол и още хиляди места, той се запознава с големи имена от аристокрацията. Животът му е бил меко казано вълнуващ, още откакто като хлапе напуска дома си и започва да живее при наставници. Първо учи за абат и почти става такъв, но по-късно хвърля расото, след като открива страстта си към жените; после за кратко е войник, докато и от това не му писва. Но късметът му е дяволски добър, става цигулар и се изхранва по този начин, докато през същото време е участник в група хулигани, които вдигат Италия на крака с нощните си глупости. По-късно заминава за Франция и пак има късмет. После го арестуват, но съумява да избяга от затвора с малко помощ. Всичко в живота му става с причина, но винаги следват благоприятни последствия.
Книгата показва, че е имал собствен и специфичен вкус към жените. Един път той дори се влюбва в кастрат (кастрирани мъже в ранната си възраст, за да могат да запазят гласа си и да пеят в опери, в книгата обаче на тази дума е придадено по-различно значение, един вид като двуполови същества, отново кастрирани мъже, но с напълно женски черти) убеден, че е момиче. По-късно се оказва прав, Бенито не е никакъв Бенито, името му е Тереза и донякъде от там започва истинският огън в Казанова, докато той не я изоставя с обещанието, че ще се върне. Жените, които обществото смята за красиви, често той презира или просто не открива нищо красиво в тях. Дори надути актриси без никакъв талант, боготворени от масите, той просто загърбва. Но открива личности, от които се учи на много неща и завързва добри приятелства навсякъде, където отиде.
Нека просто ще ви препиша една малка част от тази иначе голяма книга:
„… Като се върнах във Виена обаче, имах такова разстройство, че двадесет и четири часа бях с единия крак в гроба.
Използвах и последното, което ми бе останало от моя собствен разсъдък, за да си спася живота. До мен беше Кампиони, в чиято къща се бях настанил. А също и Рогендорф и Сяротин. Последният от изброените беше станал мой близък приятел и доведе един доктор, макар ясно да бях обяснил, че не желая такъв. Този доктор, вярвайки, че може да се възползва от тиранията на своето изкуство, както си иска, изпрати за хирург и се наканиха да ми пуснат кръв, без дори да ме попитат дали съм съгласен. Полумъртъв, отворих очи по неведом подтик и видях как един мъж с ланцет в ръка се кани да прободе вената ми. „Не! Не!” – разкрещях се аз и със сетни сили успях да изскубна ръката си. Но моят мъчител, или хирург, казано на докторски език, твърдо бе решил да ми спасява живота, въпреки съпротивата ми и отново сграбчи ръката ми. Веднага докопах единия от двата си пистолета, които държах на нощното си шкафче, и гръмнах по него. Куршумът изправи една букла от косата му и това беше достатъчно, за да накара него, и доктора и всички останали да изчезнат. Единственият човек, който не ме изостави, беше камериерката, която ми даваше вода, щом я помолех. Само след четири дни вече бях в превъзходно здраве. Цяла Виена беше чула историята, а аббе (абат – бел. и.х.) Голямата глава ме увери, че дори да бях убил мъчителите си, нищо нямало да ме сполети, защото съм имал двама благородници до мен, които да свидетелстват, че са щели да ми пуснат кръв насила. В допълнение на това всеки ми разказваше как докторите от Виена твърдели, че ако наистина ми била пусната кръв, съм щял да умра. Инцидентът предизвика истински вълнения. Като отидох в операта, мнозина искаха да се запознаят с мен. За тях аз бях човекът, който е преборил Смъртта, стреляйки с пистолет в нея!”
Казанова е личност, която непрекъснато живее на ръба на живота си. Участва в дуел, в който бива прострелян в ръката, разболява се от тежки болести на няколко пъти, винаги си има разпри с хирурзите. Познава всички европейски крале на своето време и е изключително безразсъден относно жените и пилеенето на пари. Всичко, което е имал, е давал за дамите, а това го е докарало до славата му на най-великият любовник.
От същия жанр
