В противовес на това критично ревю,
моето мнение е абсолютно възторжено – вж. го тук:
ЛЮБОВТА с толкова много лица! Маркес и “Любов по време на холера”
Nezzo:
Габриел Гарсия Маркес, име извезано от добродетелите на класиката и времето на книги с твърди корици. Но не винаги славата на едно голямо име бива оправдана от поредицата на литературният му живот. „Любов по време на холера” е книга, която преследвам отдавна. Парче хартия влязло ненадейно в списъка ми, което никое черно мнение не би изкарало оттам поради причини непонятни дори на мен понякога. Но докато този списък бе озарен от една друга класика, то „Любов по време на холера” е тъжната истина погледната право в очите. Любовта е понятие разплитано и заплитано векове наред от критици и любовници смятащи я за истинската същност на живота зад фасадата на грозните решения и пропуснати шансове.
Какво ли си е мислел Маркес пишейки за Фермина Даса, не знам, но ще ви кажа какво аз си мислех, четейки за нея. Не бях срещала любовта през този поглед, въпреки всички вариации, в които съм я виждала. И за съжаление този поглед я представя грозна, досадна, безкрайна тежест и като последен шанс да избягаш от смъртта. Колкото и да се вярва, че книгата е писана за живота и смъртта, то това изобщо не е вярно, всичко в нея се гради единствено и само на любовта. Мъката от нея, копнежа по нея и дори лицето й в леглото, смътното, но винаги присъстващо мнение, че секса е чистата любов. В случая мога да кажа, че той е по-скоро поддържащият я огън, преди да е изгаснала безславно.
Флорентино Ариса е ‘безнадежден случай’, точно това би казала за него някоя днешна мацка, би го смачкала с думите, маниерите и обувките си. Неговото мило и ненадейно очарование не се дължи на нищо повече от чисто съжаление, същото, което над 622 жени изпитват преспивайки с него. Ариса се зарича във вечна любов и колкото и да му се иска да си вярва, успява. Въпреки, че си признава, че е обичал други жени, признава си колко близо са били до него. Това го прави нищо повече от просто един бройкаджия на днешен жаргон. А това, че на всяка казва, че му е първата, го прави още по-лоша дума на определение.
От всички ще чуете бла, бла и само, че книгата била безмерно добра и безмерно красива, глупости казвам аз. Абсолютни диващини на модерният човек отровил съзнанието си с пълното непознаване на любовта. Точно, че книгата по-скоро би те накарала да мразиш и ненавиждаш това коварно чувство, отколкото да му се прекланяш. Вятърничава работа. Във времето на издаването си книгата е издадена в милиони издания и е чакана от милиони хора дотогава признали Маркес като чудо на литературата, но е и истина, че точно тогава много хора я отхвърлят като един истински провал.
Ако наистина искате да престанете да си пълните главата с глупости за любовта и после да охкате и ахкате колко хубава била някоя книга, гледайте филма! Поне той си заслужава много повече, много, много повече. Няма да успее да ви придаде нито едно от чувствата в книгата, няма да усетите несъществуващата холера, отблъскването, пушенето на цигари в банята, нищичко. Но пък, да му се не види, филма е успял да пресъздаде точно така историята, както е трябвало да бъде написана! Точно такива книги ти казват защо класиката си остава класика…
„Човек трябва да има две съпруги, една за обичане и друга — да му шие копчетата.“
