О, ти, който четеш тези редове. Ако зовеш се Дан Браун, скрий се в миша дупка!
Така си е, няма лъжа, няма измама. Людмила Филипова категорично унищожава Браун и то до голяма степен на собствения му терен – религозната мистика, пренесена в наши дни.
“Антихтонът на Данте” е продължение на “Мастиленият лабиринт”, който не съм чел, но скоро ще поправя тази грешка. За радост спокойно може да се чете и без него.
Романът проследява странстванията на археоложката Вера и нейната огледална душа – полу-човека, полу-ангела Ариман. Те търсят митични подземни територии, населени с древна цивилизация. За целта поемат по следите на най-известните посетители на Долната земя – Орфей и Данте, и по-точно прочутата “Божествена комедия” на последния.
Както може да се очаква, нищо не е такова, каквото изглежда. Писателката е оплела по възхитителен начин най-скорошните археологически открития на Балканите с огромен набор религиозни и езотерични текстове, за да създаде един убедителен път към… Рая. Само дето той е Долу, или пък ние сме Долу спрямо него, макар и отгоре. И хич не е ясно кои са сенките – хората или съществата от земните недра.
Пътят на Вера и Ариман е осеян със загадки, които те решават по великолепен начин, за който, (повтарям се, знам) Дан Браун трябва да си изяде шапката. Пътят към Рая е постлан с добри намерения, но и оставянето на всяка надежда може да не помогне при преминаването на кръговете адови.
Да, Раят е Ад и Адът е Рай. А краят на света идва.
Людмила Филипова ме възхити, честно. Прозата й е мека и галеща, накара ме да препрочитам цели страници, за да се насладя на изказа й. Затова и романът си заслужава, дори и да не сте любители на модерните езотерично-мистични трилъри. А какво е “Антихтон”? Ще ви се да знаете…
От същия автор
От същия жанр
