Ако спите с жена, която е ваш тип, тип, който ви привлича интимно, вие спите с типа, а не с жената.
Всичко е на повърхността, кожа до кожа, всяка може да я замести.
Преди дни видях, че излиза нова книга на Ерик-Еманюел Шмит, а оная вечер в книжарницата ръката ми сама си я взе и не я пусна – пък после в автобуса нещо не ми се връщаше в мрачния трилър, и я започнах. А почнеш ли я, няма как да не я довършиш. „Мадам Пилинска и тайната на Шопен“ е още една силно автобиографична книга на Шмит, подобна на „Нощта на огъня“, но изместена към два силни дамски образа в заника на дните им.
Историята проследява появата и развитието на страстта на автора към музиката и неуспешните му опити да овладее Шопен. Тогава попада на мадам Пилинска, която го повежда по трънлив път – също както в екшън филмите от едно време, когато учителят пращаше добрия герой да открие себе си, преди да започне да се бие, така и Пилинска насочва Шмит към различни действия като да лежи под пианото и да усеща мелодията с цялото си тяло, да къса трева с роса на нея, да слуша вятъра и да следи водата. И да открие в себе си това, което ще му помогне да овладее пианото, но без да стига до виртуозност.
Уча ви да станете артист, а не Нарцис. Насочете светлината към музиката, а не към себе си. О! Тези виртуози, които се вмъкват между творбата и музиката, бих ги застреляла с карабина.
Историята е преплетена и със спомена за близка на Шмит, която е изиграла важна роля в живота му, насочвайки го към пианото и бдяща над него винаги, когато е нужно. И разбира се, музиката в крайна сметка се оказва ключът към техните отношения.
„Мадам Пилинска и тайната на Шопен“ е кратък и топъл роман, в който музиката е описана с най-красивите думи, които съм срещал, с абсолютна страст и отдаденост, с душа, изпълнена с ноти и емоции, звучащи в хармония.