Има съвършени престъпления – това са престъпленията, които никой никога няма да започне да разследва.
Престъпленията, които убиецът и полицията вършат заедно.
Преди твърде много години вече прочетох страхотната „Чудесни години – кучета ги яли“ на Михаил Вивег, затова и се зарадвах, че още два негови романа излизат на български – „Мафия в Прага“ и „От Храда вее мраз“. Започвайки първия, се озовах внезапно в позната, прекалено позната реалност. Защото това е трилър, в който можем да сменим имената с тези на близки нам силни на деня – и нищичко няма да се промени. Вивег е убийствено смел и не крие, че в основата на творбата му са реалната корупция и безнаказност, които царят в неговата Чехия – която от наша гледна точка е образцова демокрация, но това само показва колко по-лоши ще да са нещата тук. В своя предговор той открито говори за политическите скандали, които са го провокирали да напише книгата, за непрозрачните сделки и всички гешефти, които са прогърмявали през държавата, но са останали ненаказани… а колко са минали под радара само.
– Но ако всички се откажем, тук ще останат само мафиотите, те ще колят и ще бесят.
Лудек навири непокорно брадичка.
– Че те и без това колят и бесят.
„Мафия в Прага“ е бърз и ударен роман, който се развива за броени дни. Някогашен показно богат лобист е хванат натясно и в замяна на нещата, които знае, получава протекцията на полицията. Само дето това, което знае, ще съсипе кариерите на ред висшестоящи политици, включително тези, от които зависи неговата безопасност. Поставен между чука и наковалнята, той се осланя на няколко смелчаци (или глупаци), които тръгват срещу системата. Вивег рисува силни герои и от двете страни на барикадата – и смели и честни полицаи, и храбри до глупост журналисти, и техни колеги, които са се продали изцяло на мафията и участват дейно в сенчестите дела. Драмата на лобиста е смесена с корупционна сделка за земя, за която ламти могъщ мафиот, който дърпа конците на самия кмет на Прага. Последният е карикатурен образ, който се разкъсва от невъзможността да носи публично подарените му скъпи часовници, но си угажда при възможност с ефирно дамско бельо. Стрелби, преследвания, надхитряния и куп трагикомични ситуации – и мога само да гадая как звучи тази книга на хората, които нямат нужда да четат бележките под линия, а живеят в тази реалност.
Пределно реалистичен роман, който не си представям да бъде написан на български, с българските аналози на чешките герои. Пълната безнаказност на силните на деня, симбиозата между политиците и криминалните среди, озаптяването на независимите медии, безцеремонното използване на силовите служби за прегазване на огнищата на свобода и съпротива, пълното игнориране на законите и на морала – нищо по-различно от познатата нам действителност. „Мафия в Прага“ е комичен трилър, който говори на познат език, който малко или много дава фалшивата надежда, че положението може да бъде променено. Но не знам дали това е изобщо възможно – щом и в наистина работещите демокрации цари същата диктатура на наглотията и безнаказаността, какво остава в неработещите такива – като нашата.
Книгата ми напомни на чудесната „Тръбата“ на Анатолий Крим и на сборника „Разкази за Родината“ на Дмитрий Глуховски.
От същия автор
От същите жанрове
