Рядко ми се случва да харесам криминални разкази, но „Магазинче за убийства“ на Фани Цуракова определено ми допаднаха. Имаше и един приятно носталгичен момент, защото още с първия разказ, дал име на сборника, усетих, че съм го чел вече някъде. Бегъл оглед в нета ми показа, че книгата има предишно издание и се сетих, че у дома, във Видин, го имаме и явно съм го чел някога, макар да нямам ясен спомен – тогава буквално поглъщах по 2-3 книги дневно, препрочитах постоянно стари неща и всичкото това е в една огромна мешаница в главата ми.
Та, в сборника има няколко силни криминално-психологически разказа, написани с умел, стегнат и проникновен стил. Цуракова не се опитва да украсява и да задълбава за драматизъм действието – напротив, тази оголена проза според мен въздейства много повече: когато откриваш съхранен труп в дърво, нямаш нужда от излишни епитети, за да внушиш усещането за ужас. Делничните ситуации се превръщат във виртуозни сцени на престъпления, където не зли супергерои, а обикновени хора престъпват морала и закона в името на егоистичните си мотиви. Не всички разкази ми харесаха, особено на единия от дългите му изгубих връзката и дори и препрочитането не помогна, просто не беше мой тип.
Няма да ви преразказвам сюжетите на разказите, текстът на задната корица казва достатъчно. Важното е, че повечето имат така любимите ми завършеци, в които всичко написано досега внезапно се преобръща и го виждаш в съвсем различна светлина.
От същите жанрове
