Отдавна се канех да прочета нещо на Джеймс Патерсън, за да го премеря спрямо другите трилърови автори, които харесвам. Той просто не може да бъде заобиколен в този жанр, бълва книги, често в съавторство като тази, със завидна скорост, редовно оглавява класациите за най-печеливш писател в света, и определено си има цяла армия фенове. Идеята зад „Магазинът“, написана заедно с Ричард Дилало, ми допадна, беше нещо като олекотена версия на „Кръгът“ на Дейв Егърс – близкото бъдеще, в което една корпорация малко по малко обсебва изцяло търговията (алюзията с „Амазон“ е доста прозрачна) и се превръща в своего рода Биг Брадър.
„Магазинът“ става все по-могъщ, продава абсолютно всичко на цени, които никой не може да конкурира, използва политически лостове, за да си осигури преимущества, а дроновете му изпълват небесата, разнасяйки пратки навсякъде. Пипалата му навлизат в различни сфери и навсякъде сеят поражения сред установени бизнеси, а работещите за него са безброй. Компанията дори си позволява да строи собствени градчета за тях, където те се обособяват в нещо като отделна класа. „Магазинът“ е всемогъщ. Докато едно семейство, опитало жилото му, не решава да напише книга за него и истината зад бляскавата фасада.
Патерсън и Дилало описва как двама души се заемат с непосилната задача да покажат на всички, че царят е гол. Оставени без особени възможности, те виждат своята страна пленена в хватката на корпорация с безгранични сили. Затова решават да използват собствената ѝ игра, за да я разобличат. Наемат се на работа за „Магазинът“ и доброволно се местят в едно от градчетата за служители. На първо поглед се озовават в рая, всичко е перфектно, хората са усмихнати, храната и напитките идват автоматично, всеки има всичко, от което се нуждае. Разбира се, скоро се оказват в истинска антиутопия, наблюдавани постоянно, със съседи, които следят всяка дума и самоцензурират дори мислите си. Никой не може да говори или дори да мисли против компанията. И по-лошото – семейството започва да се разпада, особено след като децата се поддават на пропагандата на „Магазинът“.
Действието в „Магазинът“ е светкавично от първата до последната страница, леко и ударно, няма нищичко, което да забавя темпото. Скоростта ми допадна, макар без съмнение да е за сметка на дълбочината на героите. Краят ми бе прекалено сладникав, определено развали доброто впечатление от граденото до момента. Мисля, че бих прочел и други книги на Патерсън, тази не ме убеди, че е нещо повече от приятно прекарване на времето, дъвка, след която не остава нищичко.
От същия автор
От същия жанр
