Жанр: Черен хумор

Издателство:

Автор: Жан Тьоле

Оригинално заглавие: Le Magasin des suicides, 2007.

Преводач: Иво Христов

Корица: Яна Карадимова, мека.

Година на изданието: 2010

Страници: 120

Рейтинг :

Време за четене: 3 минути

    Обичам ги тия малки книжки, които създават чудни светове, населяват ги с колоритни герои, разиграват отреденото си шоу и спускат завесите далеч преди да са досадили. „Магазинът за самоубийци“ на Жан Тьоле е страхотна черна комедия, която съжалих, че не съм срещнал по-рано, отдавна е издадена, пък ми попадна чак сега на отминалия базар.

 17726143 Запознайте се със семейство Тюваш. В постапокалиптичен свят от близкото бъдеще те имат проспериращ бизнес – магазинче за самоубийци. Щедро насърчавано, това деяние е напълно нормално в тия ужасни времена – и е важно да се върши ефективно и с финес: според желанията на клиентите. Тюваш доста приличат на семейство Адамс – баща, майка, щерка и син, всички до един обсебени от смъртта, тънещи в мрачнота, търсещи меланхолията, безсмислието, болката… но по един чаровен и забавен начин. Всичко им е наред, само дето дългът не им позволява да използват наличния асортимент и да прекратят агонията на живота – вместо това усърдно помагат на всеки влязъл в магазина. И никога не изпращат с „Довиждане“. А със „Сбогом“ 🙂

  2796617 Мрачноватата им идилия е нарушена от втория син, роден след използване на пробит презерватив, предназначен за сигурно предаване на венерически болести. Алан е отвратително дете! Обича смеха, светлината, щастието – държи да е любезен с околните, да повдига духа им, да ги радва, да ги насърчава да бъдат позивитивни! Кошмар, същи кошмар е дошъл в семейство Тюваш. Нищо не помага – ни възпитание, ни факти колко ужасно място е светът, ни позитивният пример на депресирания брат и суицидната сестра, ужас…

   И настава една… Тьоле разиграва една трагикомедия на абсурда, подава реплики между своите герои, а действието тече ли, тече леко и приятно, истинска наслада. Виж, краят е важен. И много добър, шокиращо добър, чест и почитания.

    Още две възторжени мнения има при „Lammoth“ и в „Левитация“, и при Анна Хелс, а ето и анимационното филмче по книгата, изглежда прекрасно, макар да не го разбирам 🙂