Световните войни трябва да променят хората. Иначе защо са?
Не мога да реша дали този свят, описан от Кърт Вонегът, е по-абсурден от наличния, в който живеем. Отговор на това чудене няма, но в „Майка нощ“ всичко е обвито в подобно двусмислие – и нито за миг големият писател не дава сигурни отговори, не дава почва, на която човек да застане солидно. Всичко е и черно, и бяло, и всякакви, и никакви цветове – всичко, от историята, през емоциите, та до морала и справедливостта, са наметнати с мантията на нощта, в която всичко е летливо и ефимерно.
Вонегът разиграва кратка и наситена с абсурди пиеса, която още от самото начало тръгва под надслова, че „ние сме това, на което се правим, така че трябва да внимаваме на какво се правим.“. В центъра на историята му е Хауард У. Кембъл-младши, наглед лесно отсъдим човек – американец в услуга на нацистите, талантлив радиопропагандатор, „хитър и изпълнен с омраза антисемит“, който не просто охотно е разпространявал всички идеи на режима, но и сам дейно е измислял най-откачени лъжи. Но Вонегът бързо ни въвежда в неговото алтер его – едновременно със своята публична дейност той е бил и американски шпионин, който, без сам да знае какво точно казва, е предавал чрез злостните си излияния ценна информация към съюзниците. Авторът ни въвежда в неговия счупен свят, в който малко по малко ще разберем и как този явен за всички нацист се е оказал под плаща на анонимността в Америка, и как по-късно ще се окаже на подсъдимата скамейка в Йерусалим – където няма как да не бъде намесен и обезсмъртеният в своята зла баналност от Хана Аренд Айхман:
Като приятел на съда, пред който ще се изправи Айхман, предлагам своето мнение, че този човек не е в състояние да направи разлика между добро и зло и че не само доброто и злото, но също така истината и лъжата, надеждата и отчаянието, красотата и грозотата, милостта и жестокостта, комедията и трагедията – всичко това преминава през ума му по един и същи начин – като оловна сачма през тромпет.
Но това е в бъдещето. И едновременно в миналото. Както става пределно ясно в „Сирените от Титан“, за Вонегът те са едно и той си играе с тях, както си пожелае. А някъде там между тях тихият спокоен живот на Хауард ще бъде разрушен от руски шпионин под прикритие, с него ще се свърже Лайънъл Дж. Д. Джоунс, „доктор по дентална хирургия, доктор по божествени науки“ и създател на неонацистка организация и зъбнорасистка теория, а в крайна сметка бившият пропагандатор и шпионин ще се окаже обществен враг номер едно, което ще му донесе поредица злополучия. А най-голямото ще бъде прикрито под образа на жената, която е обичал и която е загубил в края на войната – тази, с която са имали своята „държава за двама“ и която единствена е изпълвала живота му със смисъл.
„Майка нощ“ е объркваща книга, една комедия на абсурда, вложена в образа на всеки герой и във всеки трагикомичен диалог, ще да се иска смелост да изтипосаш такава пародия още в началото на 60-те, когато споменът от войната е пресен и раните са далеч от зарастнали, а и когато Студената война съвсем скоро ще се разгорещи като връхче на кубинска пура. Вонегът си играе смело с насложените шаблони, изобличава опита всичко да бъде вкарано в едни правилни релси и историята да бъде трактувана по едностранчив начин, като същевременно си прави абсолютна гавра с крайните идеологии и техните човеконенавистни постулати. С присъщия си размах в малък на брой страници предизвиква всички клишета, разбива ги на пух и прах и пътем съгражда биография на наглед невъзможен човек без ясно минало, с хаотично настояще и крайно подозрително бъдеще. И внушава, че всички сме такива хора, малко или много – на показ изваждаме едно, отвътре си мислим друго, а в крайна сметка от цялата работа ще да се пръкне нещо съвсем различно. Предизвикателство е тази книга – не за четене, тя си е лека и забавна по неподражаемия Вонегътов (Вонегътски?) маниер, а с всички капани за менталната леност, заложени в текста.
