Едва ли ще забравя онова лятно четене на „Тъмните Му материи“, мащабната трилогия на Филип Пулман, и как сетне месеци наред не успявах да напиша текст за нея – чак в края на годината се стегнах и успях да предам в общи линии безкрайното си възхищение от нея. Тогава написах, че „Тъмните Му материи“ е от ония вечни книги, които заслужават да бъдат четени пак и пак в различна възраст, заслужават да бъдат на почетно място във всяка библиотека и особено в домовете с деца – и не отстъпвам от думите си.
С „Малката лодка“, първа част от новата трилогия „Книга на Праха“ в същия свят, обаче усещането беше различно. Съзнавам, че ако бях чел отделно “Златният компас”, “Острият кинжал” и “Кехлибареният далекоглед”, сигурно нямаше да усетя истински мащаба и размаха на Пулман. Закъснялото ми четене обаче позволи да ги карам поред и просто преливаха една в друга – докато тук имаме ограничението само на първата част, която видимо е едно разширено въведение обратно в този чудесен свят, гарнирано с препратки към „Одисея“ на Омир. В тази предистория Лира е само безпомощно бебе, на което се търси дом, майка ѝ и баща ѝ имат епизодични роли, но от които бързо си проличава на коя страна са, а двама младежи трябва да извършат поредица от геройства и да се справят с всички, които се опитват да се доберат до детето, за да го използват за своите цели.
Малкълм Полстед е от тия невзрачни хлапета, от които стават най-добрите герои на юношеските романи. Той е син на собственика на странноприемница „Пъстървата“ на брега на Темза, където се отбиват какви ли не хора – от високопоставени политици до монахини от близкия манастир, с които се е сближил. Момчето е умно и работливо, но много от въпросите, които има, остават без отговор, защото религията властва и налага обичайните окови над нормалната човешка любознателност. Собственото му училище се превръща в гадно място, след като един от ордените на църквата внушава на децата, че да се следят едни други и да издават учителите си за всяка тяхна дума извън одобрените е нещо добро. Малки Павлик Морозовци плъзват навсякъде и Малкълм прави всичко възможно да стои далеч от тая гадост. Докато плава с малката си лодка, той става свидетел на пленяването на един мъж, а скоро след това той е открит мъртъв – нещата започват да стават опасни, а бебето, което е скрито в близкия манастир, става обект на домогванията на чудовища в човешки образ, част от службите за сигурност на църквата.
Пак хлапето получава важен съвет от един циганин – идва потоп. И ако всички му се присмиват, той започва да се готви. И внезапно се оказва беглец заедно с момиче, с което не се понасят, и самата Лира, която е напълно беззащитна. Двете деца се носят надолу по течението, а по пътя ги очакват приключения, които ще поставят здравия им разум на изпитание – всякакви свръхестествени създания са привлечени от нарушения световен ред, а враговете дебнат отвсякъде. Тук някъде книгата се затлачи здраво с поредица от премеждия, които бяха на ръба на делириума, но в крайна сметка Пулман все пак задържа юздите на действието.
„Малката лодка“ е приключение, което не съм съвсем сигурен как ще бъде прието от хора, които не са чели оригиналната трилогия – дали ще разберат механизмите на тоя свят, обърнат с главата надолу, с демоните, които придружават всеки човек, с властта на религиозната догма, срещу която се борят учените, които малко по малко разкриват загадките на вселената. Знаейки какво предстои, ми бе интересно да видя тази предистрия и се надявам в следващите части действието да се разпростре малко повече и да опише различни части от един от най-оригиналните светове в литературата.
От същия автор
От същите жанрове
