Аз съм закътана в света, в по-дребните му части.
Не се налагам по някакъв внушителен начин.
Намирам пролуките и ги обитавам.
„Музей на мадам Тюсо“ е от онези установени в езика наименования, за които рядко се замисляме какво точно се крие зад тях – или по-точно коя е била мадам Тюсо и как така името ѝ е останало неразривно свързано с восъчните фигури на популярни личности. Точно на това се заема да даде литературен отговор Едуард Кари, който е работил в оригиналния музей в Лондон, а на всичкото отгоре по много симпатичен начин е илюстрирал ключови моменти от повествованието. Хубаво е още в началото да се направи уговорка, че „Малката“ все пак е роман, не биография – авторът бързо се отклонява от историческата фактология и създава историята си само върху основни опорни точки от живота на Мари Гросхолц, който е живот сред низините и висините на Париж преди, по време и малко след Френската революция.
„Малката“ е прозвището, което Мари носи през живота си поради ниския си ръст и невзрачната си външност – макар че именно чрез нея по-късно Кари ѝ осигурява пропуск за бляскавия Версай. Историята тече през очите на момичето, оцветена още от началото от трагедия и болка, когато за кратко губи и двамата си родители, бащата заради инцидент, майката заради вмрачен от религията ум. Тя остава в дома на доктор Курциус, слабоволев особняк със страст към работа с восък, който я учи на всичко, което умее, и я отвежда със себе си в Париж. Вярва, че там неговото изкуство да създава восъчни бюстове ще намери достатъчно почитатели. Там Курциус става наемател на злобна вдовица и нейния слабохарактерен син. С нейна и на Мари помощ той успява да създаде работещо предприятие, което малко по малко става сред най-популярните атракции във френската столица, но постепенно изпада под силното влияние на тази амбициозна жена, която изтиква момичето до положение на домашна прислужница. Драмата на бедното дете тече през цялата книга, дори когато тя открива път към висшето общество, след като се сближава по случайност със сестрата на Луи XVI и намира място (по-точно гардероб) в двореца.
Преживелиците ѝ във Версай в заника му и след това по време на Френската революция са в различен тон – малкото момиче вече е жена и малко по малко започва да се отърсва от своята пасивност, от постоянното си подчинение, което е доминирало досега в живота ѝ. През нейната участ Кари проследява величието и трагедията на революцията, реките от кръв и странната роля на восъчните бюстове и фигури в нея. Там вече „Малката“ е самостоен творец, който създава истински скандал с дръзката си постъпка да създаде восъчни дубликати на обядващото кралско семейство, които не ги представят в достолепна светлина, а по-късно на нея възлагат да създаде и фигура, отразяваща последните мигове на кръвожадния Марат.
Едуард Кари оцветява своето повествование с ред бележити личности, но тяхната поява е епизодична, само като материал за восъчните бюстове, но все пак се отличават Жан-Жак Русо, Волтер, Бенджамин Франклин, Наполеон и други. „Малката“ е социално чувствителен исторически роман, като животът на бъдещата мадам Тюсо (фамилията идва чрез не твърде успешен брак) е всичко друго, но не и бляскав или интересен, напротив, той е до голяма степен минорен и преминаващ в смазващо подчинение. Чак в края тя успява да заяви себе си и своите желания – само за да види как жестоката съдба ѝ отнема шанса за щастие.
