„Mall“ на Ерик Богосян е от онези изпълнени с насилие романи, които рядко ми допадат, макар, да речем, сходният „Гняв“ на Кинг да е сред любимите ми. Но в случая Ерик Богосян е избегнал капана на празното насилие и го е наситил със смисъл – не най-вдъхновяващия със сигурност, но пределно ясен, пародиращ кривините на консуматорското общество, което малко по малко губи човешкия си облик в дирене на бърза и лесна наслада.
Мал е обичайният неудачник, който в един момент лудва, грабва сак с оръжия и отива да сее смърт около местния мол. Премеждията му напомнят на случващото се в „Рамбо. Първа кръв“ с това, че повечето му жертви са полицаи, нещо относително рядко срещано. На фона на този сблъсък се развиват в краткосрочен план съдбите на няколко души – друсан тийнейджър, който няма и идея какво да прави с живота си и затова с лека ръка го пропилява с тайфа неудачници; арестуван в мола за воайорство паралия, който ще стане жертва на фетишите си; разгонена домакиня, която отчаяно си търси секс сред хаоса. И тъмнокожият охранител, избягал от ада на диктатурата в Хаити, загубил всичко, единственият, за чиято съдба ми пукаше – и единственият, който имаше желанието на извърши правилното нещо.
Действието продължава една-единствена нощ, а през своите герои Богосян сипе огън и жупел по модерната култура и нейните крайности, водещи до празноглавие и систематично давене на безсмислието в лесни удоволствия. През своя изперкал убиец той показва едно измерение на свободата, което на пръв поглед е отблъскващо, но на втори май е по-смислено от живота на жертвите му – поне за тия няколко часа на абсолютна и разкъсваща гърдите наслада от издигането над социалните рамки и ограничения.
„Mall“ се движи по бръснача между безмилостен реализъм и кървав абсурд-гротеска и от това плъзгане по острието у четящия остава рана – разкъсването между вградените морални норми и неприемане на насилието, особено толкова хладнокръвно и в такъв мащаб, и онова гласче отвътре, отглас от предците, живели и дивели древни (и не толкова древни) времена, които искат оковите на цивилизацията поне понякога да падат. На хартия поне това е безопасно. Е ли?
Вижте и вчерашното ревю за „Mall“ при „Книжен Жор“.
От същия жанр
