Няма как да опиша стъписването ми при срещата с ръкописа на Стоян Авджиев. Не бях подготвен за това младеж на 20 години да ми представи книга с такъв размах, с такъв език, богат на термини и редки думи, използвани обаче точно на място. От друга страна, стилът на автора издаваше неговата възраст, личеше си, че това е талант, който тепърва ще шлифова себе си и писането си. Накратко – „Манифестът на един бог“ беше и е рискова книга. Но ето я – излиза утре (виж тук за премиерата). Вярвам, че на такива автори трябва да бъде даван шанс, както и трябва да бъдат подготвени за разлайването на кучетата, което ги очаква при издаването на толкова особена творба.
Това чудо е далеч отвъд традиционните антиутопии на пазара, които са дотолкова изчистени от индивидуалност, дотолкова работени по строги правила и схеми, че твърде често лъхат на стерилност и досада за всеки, който търси оригинално четиво – не искам да посочвам примери, но всеки е срещал подобни разочарования. „Манифестът на един бог“, от своя страна, е ръбата и нелека книга, която няма да се даде лесно на читателя, макар че по желание може да бъде четена и като фантастичен трилър. Но тя е повече – и продължителните ми разговори със Стоян ми разкриха дълбини, които и при двата прочита ми бяха убягнали. Това високо, гордо момче е премислило всичко, наистина всичко – и в тази стройна система мога да му простя, че думите му не винаги се леят с нужната лекота.
Първите страници лъжат, доверете ми се за това – наивността, любовта, недомлъвките… всички тези неща са само парчета от един пъзел, който тепърва ще се запълва със следващите глави, за да се стигне до гръмотевичното пречупване малко преди средата на книгата. Там нещата стават истински, заблестяват с оригинална светлина, а Авджиев безспорно има силен талант да описва технологии и военни сблъсъци – а такива във втората част на книгата има в изобилие. Точно там обаче се развива и философията на книгата, която се движи на ръба между теология и хуманизъм, намесват се окултни учения и почти сакралната мощ на напредналата наука, която, както казва великият Артър Кларк, е неотличима от магия.
Стоян Авджиев ще напише по-добри книги със сигурност, ще доизчисти стила си и ще използва дадения му талант, защото има вътрешната увереност и така необходимото трудолюбие. Но в „Манифестът на един бог“ има нещо, което повече няма да прояви – смелостта да се хвърли в бездната, без да знае какво го очаква там, да напише книга, която да разчупва калъпа, която да има само бегли пресечни точки с класически фантастики като „Дюн“ например, а да развива собствена философия, която има за цел да спаси човека от самия него.
Това е дебют, който без съмнение ще предизвика адмирации, но и яростни отрицания. Интересно ми е кои ще бъдат повече. Аз вярвам в идеята на тази книга, в нейния размах и оригинално звучене. И съм горд, че я одобрих за издаване и работих по нея, макар да не излиза в моята поредица „Гравитация“, а в „Magica“, където чисто жанрово й е мястото.
Приятно четене ви желая – и бъдете смели, тази книга няма да ви се даде лесно, но до края ще видите, че си е заслужавало.
От същите жанрове
