Време беше за следващата страхотна научна фантастика, доста месеци минаха от „Слепоглед“ на Уотс и „Битие“ на Брин. Смея да кажа дори, че „Марсианецът“ на Анди Уеър запълва поне отчасти оная зейнала пропаст след смъртта на Артър Кларк и Майкъл Крайтън, настанявайки се удобно в жанра на уж измисленото, което звучи като съща реалност, на подробно разработена технологична правдоподобност и смайваща широта на въображението в сюжетното изграждане. Книгата е триумф на човешката амбиция за овладяване на космоса, а на всичкото отгоре е гарнирана с убийствен черен хумор, какъвто очаквам по принцип основно от фентъзи авторите.
Анди Уеър е тук, за да остане, а упорството му е достойно за уважение – започнал да пише книгата през 2009 г., той се потапя в подробно изследване на съществуващите технологии, орбитална механика, астрономия и космическата ни история (за последното препоръчвам „Бледа синя точица“ на Сейгън). Въпреки усилията му, получава отказ след отказ от литературните агенти, затова пуска книгата безплатно в своя сайт, а по-късно по молба на фенове я пуска и в „Амазон“ за 99 цента – останалото е история, както се казва, с бум на продажбите, мигновено внимание от големите издателства (по-добре късно, отколкото никога) и сделка за шестцифрена сума с „Crown“. Няма по-добри времена за талантите, това е. Отчитам и че крайният продукт, който е в ръцете ни, е вече резултат от сътрудничеството му с професионалисти, които със сигурност имат важно участие в създаването на тази изключителна книга, макар обичайните благодарности да липсват в българското издание.
В „Марсианецът“ астронавтът Марк Уотни е яко прецакан. След злощастна поредица от събития той се оказва сам на Марс, комуникацията със Земята е невъзможна, а той трябва да направи всичко, за да оцелее колкото се може по-дълго, евентуално (макар да изглежда твърдо невъзможно) до идването на следващата експедиция към Червената планета. Ботаник и инженер, той има пред себе си да решава многократно по-сложни задачи от тази, с която умните глави в НАСА спасяват екипажа на „Аполо 13“. Анди Уеър повежда сред вихрена борба за оцеляване, в която героят му минава през ада, докато се шегува непрестанно със себе си и с целия свят – а нови и нови проблеми се стоварват отгоре му, докато на Земята, най-сетне разбрали, че Уотни е жив, си скубят косите как да го измъкнат.
Ако „Слепоглед“ задълбава в психологията, то „Марсианецът“ е технологична вакханлия, която ще се хареса както на запалените geek-ове, така и на обикновените фенове на фантастиката като мен. Определено всичко ми звучеше основателно (понякога неразбираемо), но не мога да дам оценка дали безбройните хитроумни методи, по които Уотни си осигури енергия, храна, въздух, комуникация, транспорт и прочие, са реалистични, но звучат точно така, а в това си личи задълбочена работа – Уеър и редакторите му безспорно са си написали домашното. Същевременно нехайното отношение към всичко, което му се случва, прави книгата абсолютно удоволствие за четене – та има ли по-забавно от това да се отопляваш с радиоактивни елементи и да превърнеш дома си във водородна бомба по невнимание?!
„Марсианецът“ е книга за триумфа на човешката изобретателност и рационално мислене, за умението да превърнеш знанията и теорията в практически чудеса. Книга, която разсмива, смайва и определено се чете на един дъх за една вечер, така че не я почвайте, без да си предвидите няколко свободни часа.
От същия автор
От същия жанр
