„Машина за ангели“ ме откри сама. Бях в една литературна агенция, пред мен имаше купчина препоръчани книги, говорехме за заглавията, по които вече работим, а погледът ми се рееше по рафтовете. И в един момент се закачи в едно солидно гръбче с огромни букви на него: ANGELMAKER. Изправих се и се протегнах, вадейки нежно солидната тухличка от рафта… и пред очите ми грейна корицата, която виждате вдясно. Обърнах се към агентката с блеснали очи, а тя примирено отвори файла да дозапише още една книга за мен. Толкова е нужно понякога – не знаех нищо за книгата, не бях чувал автора, но просто тактилното усещане ми подсказа, че я искам. Докато се ровех в информация за нея, научих, че Ник Харкауей е син на легендарния Джон льо Каре, и не без известна трудност прокарах книгата през редакторския ни съвет. И след като Елена Павлова я преведе по своя възхитителен маниер и най-сетне на бюрото ми се стовари една топла от принтера купчина листове, отгърнах и зачетох: „В седем и петнадесет сутринта в спалнята си – малко по-студена от вакуума на космоса – Джошуа Джоузеф Спорк носи въздлъжък кожен шлифер и чифт от бащините си чорапи за голф.“ Останалото е история, както се казва 🙂
Въпросният Джо Спорк е часовникар с прочут баща (който не обича голфа въпреки чорапите), виден гангстер, който е успял да обедини лондонския подземен свят и да извърши куп знакови бели през лудешкия си живот. С такова наследство Джо няма много перспективи пред себе си, но избира да поеме по различен път и да живее тихо, кротко и почти според буквата на закона (е, има някои дреболии в мазето, за които не би искал да се говори, но това не е голяма беля). Разбира се, едва ли очаквате роман от 632 страници да описва кроткия живот на един часовникар. Джо прави грешката да е прекалено добър в своята работа – и единствен, който може да поправи (и активира) стара и много причудлива машина. От нея излитат рояк златни механични пчели… и машината за унищожение – или спасение – на света е задействана.
Ник Харкауей гради сложен свят, в който миналото определя настоящето и пряко застрашава бъдещето. Джо Спорк се оказва насред стара война, която само е позатихнала за кратко, а машината за ангели е окончателното решение, разработено, за да реши конфликта веднъж завинаги. В това минало главен герой е Еди Банистър, която в основната линия е кротка старица със странно куче в чантата си. Но в младините си тя е била суперагент, обучена от мистериозна научна секта със страст към чудновати изобретения, която има решаващ принос за победата във Втората световна война. Скоро след това Еди се среща със своя архивраг – демоничен диктатор на азиатска държава, който има обичайните ламтежи за завладяване на света, а в ръцете му е виден учен, който може да му осигури оръжието за тази цел. Този сблъсък е една от скритите битки в Студената война, но в крайна сметка финалният му рунд е оставен за наши дни – и лежи на плещите на бедния Джо Спорк. Той просто си няма идея какво го очаква.
„Машина за ангели“ е показно за стихийно, талантливо писане и градеж на свят без обичайните уговорки и вътрешни ограничения. Всичко, което в последните години ме дразни при много американски автори – полирането на сюжета, дозарането на емоцията, нагласянето според стандартните очаквания – тук е захвърлено там, дето му е мястото: в коша за бокук. Харкауей е абсолютен ураган в писането и точно затова „Машина за ангели“ е страхотна книга. Поредица от вътрешни истории разнообразяват сюжета с най-чалнати хрумки, а перипетиите на Спорк варират от трагикомични до свръхсериозни. Няма как да е инак, щом по петите му е не само полудемон, който си е създал армия от зловещи монаси, но и секретна правителствена агенция, която не обича да спазва законите. Хубавото е, че на негова страна е Еди, колкото и безобидна да изглежда тя в заника на дните си, а и членовете на ловка юридическа кантора, които могат да се намесват в ключови моменти. Виж, участието на зловещ сериен убиец е непредвидима величина, а историята на оплакваческите родове в Англия може да бъде описана в цял отделен роман.
Точно този тип писане обожавам – когато авторът наслагва различни пластове, отклонява се за малко от основната линия и описва нови и нови малки истории, които сетне се вливат в основната и я обогатяват с детайли и прозрения. Всяко малко поточе в „Машина за ангели“ превръща книгата в буйна река, която води към края, където Спорк трябва да приеме факта, че кръвта вода не става. И да повика на помощ всички лондонски престъпници на своя страна за един мащабен Grande finale.
А пчелите, ще попитате? Те са важни. И истинските, и механичните, които излизат от машината. Даряват най-важното – и най-опасното – възможно знание. Но какво е то, ще научите от книгата 🙂
Благодаря на Елена за прекрасния превод, който предаде достойно стила на Харкауей, и на Живко Петров, който обеща по-добра от оригиналната корица и изпълни обещанието си. Пък аз вече мисля коя друга книга на този чудак ще преведем, непростимо е, че досега сме го нямали на български.
От същите жанрове
