Жанр: Роман

Издателство:

Автор: Момчил Николов

Корица: Мека

Година на изданието: 2011

Страници: 360

Рейтинг :

Време за четене: 5 минути

Отидете при Преслав в “Литературата днес”. Да, от първото изречение ви пращам другаде, но се надявам да се върнете пак тук. Той по-добре знае как да дисекцира подобни романи, аз сякаш отказвам да се водя по желанията на нашенските писатели, които поне според мен в голямата си част (изключвам, да речем, Захари Карабашлиев и Александър Шпатов) упорито отказват да разкажат една хубава история заради историята, а все се мъчат да вплетат космично-мистични житейски откровения като поука. Защо пиша това ли? Защото не съм чел други книги на Момчил Николов и “Машини за любов” страхотно ме впечатли… до последните петдесетина страници, когато буквално се удавих в изникналите сякаш от нищото мистицинищожности. И стоях и се чудех защо, защо, защо е нужно това?

Чудесни истории, преплетени една в друга, извиващи се през времетои пространството от Америката през България до Камбоджа. От земята до небето. От един швед и внушаваните му от КГБ мисли чрез загадъчни антени, през едно задушно наркоманско мазе, в което има клетка с мъртва птичка и нарисуван ангел. И в него като видение се явява едно наркотично-обсебващо момиче, което подбира време и място да се яви. И един далечен остров, на който пълната луна събужда диви страсти и неподозирани срещи. Или по-близкия Камен бряг, който обединява търсения, пещера, затъмнение, една паднала от небето коза и негър, говорещ на варненски диалект.

А, и Любовника. Машината за любов, която осигурява вагина в куфар и безбрежно воайорско удоволствие, докато поредица от жени биват прелъстявани с по-голям или по-малък успех. Любовник, който изчезва и се появява във видения край българския бряг, в несъществуващ проход под една пещера.

Много неща е насъбрал Момчил Николов в “Машини за любов” и ми достави истинско удоволствие да следвам разказа му по начина, по който тече на два гласа – на приключенията на един нашенски младеж, който дави себе си и живота си и успоредните търсения в неопределено време на американски художник, който съумява да обиколи света и да катастрофира в една софийска кръчма за доста дълъг период от време. Около двамата се полюшва пъстро гъмжило от странни характери, някак едновременно плътни и безплътни на фона на преходните непреходности у нас.

И от цялата тази прекрасна основа и развитие накрая, необяснимо за мен, изниква външна намеса, която не е в лицето на двойката немски туристи – влюбената жертва и промискуитетната му Дулсинея. А съвсем, съвсем външна. Преслав в посоченото ревю се прехласва по края, аз не мога да си обясня това. Мисля, че ще прочета “Кръглата риба” и “Горния етаж”. Пък ще видим.

Още ревюта – далеч по-хвалебствени – има в B(g)LOG ME,“Левитация…”, “ще дойдеш ли с мен”,

А, да не забравя. Трейлърът с текста от задната корица. Няма нищо общо с книгата.