Жанр: Бизнес

Издателство:

Автор: Рикардо Семлер

Година на изданието: 2011

Страници: 432

Рейтинг :

Време за четене: 4 минути

Кой ли не ми препоръча тази книга. За немалко време беше и сред бестселърите на , макар че издателство “Жанет 45” са далеч по-известни с художествената си литература. Но в крайна сметка мразя да си съставям мнение за заглавие, ако не съм го чел (оставил съм тази дивна предубеденост за вампирските шитове (изключвам трилогията “Напаст”, ест), чиклити и прочие). Затова грабнах “Маверик” и се отнесох сред историята на “Семко”, чудноватата бразилска корпорация.

Още в началото неприятно впечатление ми направи възрастта на книгата – първата й версия е написана през 1988 г., а английското издание – по която е и преведена – е издадена през 1993 г., доста време е изтекло оттогава и смятам, че щеше да е доста уместно да има един кратък предговор за настоящето състояние на компанията.

И все пак книгата си заслужава, въпреки горните ми думи. Представям си я като забодена пеперуда в албума на ентомолог – застинала завинаги в своята съвършена красота, макар че действителността устремно й е влияела по неведоми начини в последните близо 20 години. Това е “Семко”, една различна корпорация, която е постигнала привидно невъзможното – привличане на всички работници към големите цели – развитието и печалбите, осигуряване на тяхната искрена ангажираност и отдаденост на работата им. Да си щастлив от работата си – какво повече може да иска човек? (Говоря от личен опит, естествено.)

“Маверик” е двулика книга. От една страна тя е като автобиография на нейния собственик Рикардо Семлер, който наследява корпорацията от баща си. От друга, тя е разказ за огромния път, който изминава “Семко” от момента на това наследяване, когато тя е съвсем обичайна пирамидална бизнес-структура, изпаднала в дълбока криза, та до края на 80-те, когато вече няма нищо общо и се намира на върха на възможностите си, променена до неузнаваемост. Път, който не е никак лек, нито е с ясна планировка и далечна цел. Път, изпълнен с безкрайно много проблеми, грешки, обърквания, връщания малко назад, но нито за миг спиране или отказване. Корпорациите са като живи същества – не могат да спрат и за миг. Инак умират.

Семлер разказва от първо лице, нерядко с доста вътрешни подробности. Невинаги за хората, които споменава, има достатъчно информация – освен за бившите им работодатели, – малко допълнителна редакторска работа нямаше да е излишна според мен. Въпреки това разказът е увлекателен и пределно ясен, до последната подробност как можеш да ангажираш всичките си работници в едно цяло.

Нямам идея дали това е приложимо на наша почва, честно си признавам. Знам обаче, че е възможно човек да обича работата си и да иска от цялата си душа тя да се развива, без да има пряка облага от това. И смятам, че си заслужава всеки да се опита да намери такова свое място. Или да го създаде.

А, и за малко да забравя. Защо книгата се казва “Маверик”? Допитах се до издателството и научих, че думата в случая не е собствено име, а означава “a lone dissenter, as an intellectual, an artist, or a politician, who takes an independent stand apart from his or her associates: a modern-dance maverick. Synonyms: nonconformist, individualist; free thinker; loner, lone wolf”.

Сполучливо според мен 🙂