Жанр: Фантастика

Издателство:

Автор: Къртис Чен

Оригинално заглавие: Waypoint Kangaroo, 2016.

Преводач: Владимир Зарков

Корица: Мека

Година на изданието: юни 2018 г.

Страници: 384

Рейтинг :

Време за четене: 4 минути

Поръчай с безплатна доставка!
Поръчай с безплатна доставка!

   „Марсианецът“ на Анди Уеър сякаш вдъхна нов живот на фантастичния жанр, особено в развлекателната му част, далеч от мащабните томове, които гледам с жадни очи в чуждите каталози и знам, че у нас просто няма как да излязат. Просто хубави романи за близкото бъдеще, които залагат на относителна научна правдоподобност и крими или трилър сюжет за цвят. „Междинна станция Кенгуру“, абсолютно нелеп пряк превод на оригиналното име на книгата, проследява бурно приключение на борда на туристически кораб по маршрута Земя – Марс. Идиличното разселване на човечеството набързо се е превърнало в противопоставяне (как да не споменем класиката „Луната е наставница сурова“ на Хайнлайн), прерастнало в кошмарна война между двете планети, които са си нанесли ужасни рани, които още не са зарастнали. Чен бегло ни запознава с отделни събития от нея, както и изобщо как тече космическата колонизация на нашия вид, а обещанието за продължение сочи, че има още доста неща в главата си за разказване.

  26114364 И все пак Кенгуру. Той е таен агент с мистична способност, която няма научно обяснение. В джоба си носи разтегателен портал към празна паралелна вселена и може да крие разни неща вътре – при това далеч не само дребнички. И да ги вади при нужда. Знам как звучи, интересна и доста откачена идея, която позволява на Чен да го разкарва насам натам за тайни мисии. Само дето след последната нещата са се оплели яко и се налага Кенгуру да бъде изпратен поне за малко някъде по-далеч, докато шумотевицата поутихне. И така, той се озовава в крайно нежелан отпуск – отдавна е забравил какво е това почивка и как да ѝ се наслаждава, а автентичната му самоличност е отдавна погребана под всички прикрития, с които разполага. Сега е с ново име и професия, а скоро установява, че на кораба има доста хора, свързани с разузнаването – и една много красива жена силно привлича вниманието му. А това, че той привлича нейното, е по-неправдоподобно от портала в джоба му 🙂

  Точно тогава нещата започват да се оплитат здраво след жестоко двойно убийство. Докато търсят убиеца Кенгуру се оказва в небрано лозе заради това, че трябва да крие своите способности и технологичните добавки, вградени в тялото му. Скоро самият той се оказва на прицел, а от Земята го насочват как да помогне на членове на екипажа с опасна и считана за забранена технология. Залозите скачат до небесата, когато убийството внезапно прераства в терористичен акт, който цели да разпали отново войната между Земята и Марс – корабът е отвлечен и насочен по пряк път за разрушителен сблъсък с Червената планета. И се почва бесен екшън, в който уменията на Кенгуру ще се конкурират само с опитите му да бъде забавен.

  „Междинна станция Кенгуру“ се чете бързо и лесно, без да впечатлява особено. Сюжетът е предвидим, особено любовната линия, а накрая действието направо препуска. Постоянните загуби на съзнание от страна на героя позволяват на Чен да прескача както му падне през ключови моменти, не разбрах защо му е нужно това, но нейсе. Нелошо начало на поредицата, малко ме съмнява да видим и втората издадена, но пък дано греша.