Тази книга разказва историята на заразните болести, предотвратени чрез ваксини, и националните и световните последици от вземането на неправилни решения от често относително малък брой високообразовани и силни елити. Лайтмотив на книгата, отразен в заглавието, е контрастът между откриването на животоспасяващи ваксини и наглед неизбежното и ирационално отхвърляне от единични елементи на обществото.
Понякога се случват такива чудесни съвпадения – решаваш, че някоя тема е важна и по нея няма достатъчно (или никакви) заглавия на книжния пазар, търсиш правилната, взимаш права, възлагаш за превод и БАМ, глобална пандемия, която ще се реши от успеха на нови ваксини… а ти си точно готов с „Между надеждата и страха. История на ваксините и на човешкия имунитет“ на проф. Майкъл Кинч, един безспорен авторитет в областта, който води и борба срещу антиваксърската напаст.
В своята книга той проследява колко интересна е историята на ваксинирането, от какви наглед магически обреди се започва, какви са били първите антиваксъри, появили се на мига, често адски богати, разказва за ред изключителни учени и за един абсолютен провален, който наврежда пряко на света, както навярно само разни диктатори са успявали: а именно Андрю Уейкфийлд и фалшивото му и платено проучване, свързващо ваксините с аутизма. И макар след това пак и пак да бе доказвано, че такава връзка няма, появата на социалните мрежи позволи на тия глупости не само да живеят, но и да се разпространяват като най-опасните инфекциозни болести.
За да оценим правилно значението на ваксините, е нужно да си припомним опустошението, което причинявали инфекциозните заболявания, преди да бъдат разработени същите тези ваксини. Ако се завърнем в Древен Египет, ще открием различни инфекциозни заболявания, започвайки с едра шарка (вариола). Едрата шарка имала отвратителното качество да бъде едновременна силно заразна и с висока смъртност и вероятно е убила повече хора, отколкото която е да е друга причина. В първите глави ще представя симптомите на болестта, както и историческите личности, които са я описали и подготвили нейното изкореняване. Малко известните събития, довели до откриването на ваксината срещу едра шарка, са едни от най-вълнуващите открития в следренесансовата епоха, помели с един замах отколешни суеверия. Героите, участващи в тези открития, са много интересни както със своите качества – безстрашие, любопитство и стремеж да защитят любимите си хора, така и със своя принос към науката или здравето. Два века след откриването на ваксината през XVIII век бе решена херкулесовата задача едрата шарка да се изтрие от лицето на Земята – успех, който може би надминава всички останали човешки постижения.
Кинч се връща далеч в миналото, за да разкаже колко много важни събития са били повлияни от болести, с които науката се е преборила, например кампанията на Александър Велики:
Дългоочакваната индийска кампания била прекратена през 327 г. пр.Хр до голяма степен заради кръвния данък, който едрата шарка взела от войската на Александър. Самият пълководец може би също не бил подминат от заразата (историческите сведения не са достатъчно точни, за да се потвърди подобна диагноза две и половина хилядолетия по-късно).
Или преинтересната история за отношенията между Наполеон и Едуард Дженър, който се счита за баща на имунологията:
Сред ранните привърженици на ваксинацията бил един от най-видните дейци на епохата на Просвещението – Наполеон Бонапарт С ненадминатото си стратегическо мислене Бонапарт разбрал, че разширяването на Франция отвъд историческите є граници неизбежно включва тесен контакт с все по-голям брой хора и че войните по правило увеличават обхвата на заразните болести и дължащата се на тях смъртност. Затова императорът наредил войските му да бъдат ваксинирани срещу едра шарка и така да получат стратегическо предимство пред лишените от прогресивно мислене противници.
Наполеон докрай останал възторжен почитател на Едуард Дженер, който получил позволение да пътува из цяла Европа. Това доброжелателство било забележително на фона на въведената от императора Континентална блокада, която забранила търговията и транспортните връзки с Великобритания. Освен това Наполеон позволил на Дженер да уреди завръщането в родината на видни британски граждани, останали откъснати на континента през 1803 г., когато свършил постигнатият с Амиенския договор от предишната година мир и военните действия се възобновили. Тогава много изтъкнати британци като графа на Ярмут, депутати и видни учени се оказали блокирани в Наполеонова Европа.
За да измоли освобождаването им, Дженер пише до Френския институт: „Господа, простете, че ви се натрапвам в тази ситуация, но Науката никога не е във война. Затова в качеството Ви на обществена организация, с която съм свързан, позволете ми да Ви помоля да положите усилия за освобождаването на лорд Ярмут“. Чрез подобни послани я била издействана свободата и на други, както се разбира от изказването на Наполеон: „Ah, Jenner, je ne puis rien refuser a Jenner“ („А, Дженер, на него нищо не мога да откажа“).
Майкъл Кинч обръща внимание и на враговете на ваксините и защо във всички времена те са трескаво активни – не забравяйте, че тези хора са се борели срещу медицински успехи, които са спасили милиони животи до наши дни, но са били убедени в своите заблуди точно както днешните апологети и паникьори във фейсбук, които споделят фалшивите си новини и не позволяват на никой факт да повлияе на изначалното им предубеждение. Хора, които ратуват в полза на чудовищна едра шарка, ей такива е имало наистина:
Главната причина била, че решенията на индивидуално и колективно ниво са повлияни от енергична антиваксинаторска кампания, която се разгърнала през ХIХ век и замалко да спре изцяло употребата на ваксината срещу едра шарка. Онези последователи на лудитите, които век и половина порано метнали камък през прозореца на Котън Мадър, развили цяло екстремистко движение. По подобие на преживяванията на Джести британският карикатурист Джеймс Гилрей през 1802 г. саркастично изобразил ваксинирани срещу едра шарка граждани, които придобиват черти на говеда. Мнозина не схванали иронията и вярвали, че рисунката е реалистична. С финансовата помощ на англичанина Уилям Теб – богат предприемач и активен демагог, на двата бряга на Атлантика започнала международна кампания, проповядваща зловредността на ваксинирането срещу едра шарка.
Същото се случва и в САЩ:
В Съединените щати богатият индустриалец и активист подстрекател Джон Питкерн-младши, основател на „Пи Пи Джи Индъстриз“, поел щафетата от Теб и започнал борба срещу ваксинацията. Питкерн бил страстен последовател на шведския мистик Емануел Сведенборг, който изтъквал честите си разговори с ангели и демони като доказателство, че личността му въплъщава библейското възкресение. Едно от ученията, проповядвани от Питкерн, била хомеопатията. Успехът му като индустриалец му осигурил богатство и власт, чрез които той печели гласност и доверие като противник на ваксините. Злостната му кампания срещу ваксинацията била мотивирана от това, че през 1885 г. синът му Реймънд получил лека инфекция на кръвта, която съвпада по време с ваксината и може да се е дължала на грешка при прилагането ѝ. Според възгледите на Сведенборг за тялото обаче замърсяването (т.е. инфекцията) оставя белег върху душата и затова е морално осъдително. Затова и единствените допустими лечебни средства са тези, в които предполагаемите отрови са сведени до минимум или изцяло премахнати чрез разреждане. Ето защо хомеопатите като Питкерн охотно приели религията на Сведенборг.
За моя изненада се появи и „българска следа“ в книгата на Кинч:
По това време Ерлих вече бил започнал серия изследвания върху мишки с отрови като рицин. Рицинът е много силна отрова, която се съдържа в семената на растението рицин. Макар да не е най-силната природна отрова (далеч по-смъртоносни са ботулинът или татулът), рицинът става доста известен в реалния живот и в измислените шпионски светове. Рицинът се прочува особено много с опита за покушение на КГБ срещу български дисиденти през 1978 г. Лондон. В разгара на Студената война българският писател Георги Марков имал уклон към Запада и често критикувал българското правителство по Би Би Си и Радио „Свободна Европа“. Решени да се справят с журналиста, българските секретни служби използвали практиката на КГБ и вербували контрабандиста с италиански произход Франческо Гулино (с тайното име Пикадили) да убие Марков. Оръжието на Гулино било чадър със скрито пневматично устройство, чрез което трябвало да се инжектира рицин в жертвата. На 7 септември, рождения ден на българския лидер и честа жертва на Марков – Тодор Живков, писателят бил уцелен по крака със смъртоносна доза рицин, докато минавал по лондонския мост „Ватерло“. След три дни Марков бил мъртъв. Разследването на загадъчната му смърт разкрило, че само преди седмица поредният български дисидент Владимир Костов също имал подобна среща, но оцелял.
Използвах тези непредставителни откъси, за да ви покажа различните лица на книгата, защото не съм к0мпетентен да предам достойно историите как са създадени ваксините за различни болести, какви научни пробиви са били научни, какви хора със своите силни и слаби страни са водили битките на своето време – а понякога и помежду си, но заедно са бутали човечеството напред. Там, където сме ние и където сме забравили за цял куп страховити болести – я си спомнете само колко класически романи имат туберколозни герои, по дяволите.
„Между надеждата и страха“ е навременна книга – нови ваксини идват и срещу тях вече са наизвадени фалшивите новини и паникьорските изкривявания, защото мнозина имат полза светът да се страхува и да е заложник на поредната пандемия, каквито е имало в изобилие през вековете и ще има пак и пак в глобалния свят.