Жанр: Драма, Разкази

Издателство:

Автор: Амос Оз

Оригинално заглавие: 2012, בין חברים

Преводач: Маргарита Терзиева

Корица: Мека

Година на изданието: 2012

Страници: 150

Рейтинг :

Време за четене: 3 минути

Ozone.bg

    Затрогващи и стоплящи. Точно така могат да се определят десетината къси разказа, сбрани зад красивата корица на „Между приятели“. Амос Оз е направил нещо твърде трудно според мен – да опише кроткия, прост, регулиран и споделен живот в еврейски кибуц, без да го романтизира и без да го опошлява. В тези разкази няма религия, почти няма политика, няма и насилие (пак почти). Има топлина, споделеност, има стил от висока класа, който предава ежедневието като художествена картина, която приласкаващо те грабва не с отделни елементи, а с цялостната си балансираност. И все пак всеки един от тези разкази е за някакво противопоставяне, за хора, които излизат извън масата и заявяват своята индивидуалност. А в рамките на кибуца, в който подчинението на нуждите на обществото е задължително, това винаги води до конфликти.

   Дали старчето, което държи да научи първи за всяка лоша новина и да я разпространи; дали жената, изгубила мъжа си и пишеща си с тази, която му го е взела; дали бащата, който трябва да се примири, че негов набор живее с непълнолетната му дъщеря; дали анархистът, който не иска да се примири с намесата на другите в живота му; дали момчето, чийто баща е вън от кибуца и следователно вън от живота, или пък другото, което мечтае да избяга от задушаващата му рамка, но иска и разрешение за това… Различни съдби, извадени от една самодостатъчна общност, преплитащи се една в друга и обикновено оставащи без край, без катарзис, без изкупление. Точно както всъщност обикновено става в живота.

    Стилът на Амос Оз е хипнотичен, а страниците с прекомерно голям шрифт (книгата спокойно можеше да е под сто страници) се изнизват с лекота. „Между приятели“ е от онези бисери, които са за трудни моменти, за смирени мигове, когато човек просто иска да слезе обратно на земята и да походи по нея, дори да е кално. Даже точно защото е кално.

   ––

    Преди време имах безуспешен опит да прочета „История за любов и мрак“, в която затънах като в плаващи пясъци и ме отказа, но ще ѝ дам нов шанс. Наскоро прочетох и „Как да излекуваме фанатик“, но така и не писах за нея, искам да си я препрочета още веднъж, защото имаше нещо особено в нея. Мисля, че мога да открия още много в този автор, просто трябва да порасна още малко.