От доста време чувам хубави неща за книгата на Димана Атанасова „Междусъния“, но, обичайно за нрава ми, се наканих да я прочета чак когато дойде време да излезе продължението ѝ – „Ремпатия“. Разбира се, че имах едно наум, наскоро едно пожънало световен успех младежко фентъзи ми досади неимоверно (тия дни ще пиша за него), но това младо момиче успя да ме изненада приятно. „Междусъния“ си има доста трески за дялане, включая и чисто редакторско-коректорска работа, но основата я има, Димана притежава талант, и дори и в историята да са налице ред очаквани и предвидими елементи (като това проклето разказване от първо лице, от което няма отърване), като цяло книгата е впечатляваща за възрастта ѝ и загатва за голям потенциал.
Накратко, за да не издавам излишно: младото момиче Даш се забърква в поредица от неприятности, от които я спасява тайнствен непознат на име Меро. Вече ви е ясна колко е важна тази любовна линия, няма какво да го увъртам – но ако се абстрахираме поне малко от нея, последвалото им пътуване в потъналата Атлантида е добре изградено. Димана Атанасова изгражда нелош микс от класически елементи – магически защити, разнообразни опасности, антагонистично общество, което малко се отличава от нашето по порядки и коварство, и много приключения, след като героинята се оказва притежателка на заложби, които са важни в древната империя. Допадна ми, че Димана е развила героя Меро с ред мрачни характеристики, изгражда му зловещо минало, чак ми напомни на Логън Деветопръстия на Абъркромби, което си е чист комплимент, да знаете. Младата авторка не спестява и насилието, дето е нужно, дори се разправи изненадващо бързо и брутално с една от героините, чийто статус сякаш ѝ отреждаше централно място в действието – ето такива изненади харесвам и адмирирам. Факт, клишетата, които ще срещнете в още хиляда романа, си ги има, особено в личността на героите, лутанията в отношенията им, както и голямото място, отделено на любовната драма, но не е голям проблем да се игнорират тези типични за годините на авторката залитания.
Историята има приличен завършек с оглед на това, че идва продължение, така че определено мога да кажа едно предпазливо „Браво!“ и се надявам и в следващата част, и занапред да видим надграждане на основата, която е „Междусъния“.
Още ревюта за книгата има в „Трабадурите“ и „En-teria“ (наблегнато е на недостатъците).
P.S. И да си призная, че Димана ме впечатли с това, че в интервю за „Изгубени в прехода“ препоръчва „Слепоглед“ на Питър Уотс, добрият вкус за фантастика е важен 🙂
От същите жанрове
