Жанр: Хорър

Издателство:

Автор: Силвия Морено-Гарсия

Оригинално заглавие: Mexican Gothic, 2020.

Преводач: Емилия Масларова

Корица: Мека

Година на изданието: април 2021 г.

Страници: 280

Рейтинг :

Време за четене: 3 минути

Ozone.bg

Ноеми, това, че няма призраци, не означава, че не те преследват. 

  Какво прави една чудесна корица, нали? „Мексиканска готика“ на Силвия Морено-Гарсия се разпространи като пожар, дори спечели хорър категорията на Goodreads, което няма как да не осигури куп преводи, а аз чаках с предвкусване на удоволствие да я прочета на български. Но когато я започнах, се позачудих – това ли е най-добрият хорър на годината?

56852949   Историята има всички типични черти, които въвежда още Шърли Джаксън в “Свърталище на духове”, а отгласите от класиците на хоръра са също доста видими – усамотен разпадащ се замък, неразговорливи слуги, демоничен властник, уплашени роднини, страховити сънища и усещането, че нещо зловещо се мъти наоколо. Точно с това се сблъсква лекомислената красавица Ноеми, която пристига да гостува на наскоро омъжилата се своя братовчедка в къщата на мъжа ѝ, след като получава налудничаво писмо от нея. Каталина боледува сериозно, а Ноеми подозира, че всички от семейството на мъжа ѝ имат пръст в това – и че в крайна сметка искат само парите ѝ, за да възстановят своето загубено отдавна обществено положение. Ден след ден красавицата се блъска като муха в прозорец със строгите порядки в този скръбен дом, изпълнен с болка, страх и стари тайни, които малко по малко излизат наяве, без да изненадват особено. Като по-интересен нюанс е темата за расизма, която в онази част на света идва с тежко историческо наследство, и която поне придава колорит (простете за каламбура 🙂 на действието. Ноеми се оплита все повече в паяжината на тази особена къща, преди най-после задвижилото се действие да се втурне към абсолютно предопределения и очакван край.

   Да, „Мексиканска готика“ е написана добре, но е толкова канонична, че можеше спокойно да е написана и преди век-два и нито дума в нея нямаше нужда да се променя. Морено-Гарсия отдава почит към жанра, използвайки познати елементи, и дори за миг не се опитва да напусне коловоза, което ме изненада, поне някаква изненада ми се искаше да има… даже към края вече се обзалагах със себе си какво точно ще се случи, и когато то дословно се изпълни, се поядосах. И все се надявах на последната страница да има обрат, имаше всички предпоставки за това, но не би. Не мога да не мисля, че отново призът има политическо-феминистка окраска, както често взе да се случва. Видях, че авторката има доста написани разкази, и някак този роман също спада към късата проза, при все че гони 300 страници, спокойно можеше да се събере в десетократно по-малко и да стане много по-концентриран, без да се изпусне нищичко важно.