Градовете са неустойчиви зони, в които тече неспирен процес на метаморфози и приспособяване. Безспорно те умеят да прикриват нестабилността си зад импозантни постройки и забележителности; ала около тези символи на непреходността бушуват вихри от безпощадна изменчивост. Постоянното им рушене и преизграждане под напора на превратностите им придава хипнотична мощ, но ги прави обезсърчаващо неразгадаеми. В тази книга съм се водил от стремежа да ги уловя не в покой, а в движение.
„Метрополис“ на Бен Уилсън е една от най-впечатляващите книги, които съм чел в последно време – шеметно пътешествие през историята на човечеството, погледната през призмата на градовете от различни епохи. Авторът обаче не просто оживява образите на тези градове от миналото и настоящето, той търси как те самите влияят на хората, които ги населяват, и как всяко от тези населени места е станало символ на голяма промяна за цивилизацията изобщо. Във всяка от главите авторът не се задоволява да описва историята на избрания град, а успява да прави паралели със съвременни градове и как в тях се появяват тенденци, които задвижват колелото на нестихващата промяна.
Уилсън започва с древния град Урук, който дарява на света изобщо идеята за урбанизация, и писмеността, като следствие на нея и отделните хора влизат също в историята, цитирано е първото име на човек, което знаем: Кушим, един обикновен счетоводител, дори не владетел или жрец. Разгледан подробно е и Мохенджо Даро, който през III-тото хилядолетие пр. н. е. има тоалетна с течаща вода, придобивка, която далеч не е достигната дори в най-развитите градове допреди два-три века. Разбира се, отделено е силно внимание на величествения Вавилон, доволно омаскарен в Библията, също и Харапа, център на Индската цивилизация, а вниманието няма как да не се спре и на Атина и Александрия в най-силните им периоди.
За древните гърци градът представлявал естественото състояние на човека и сам по себе си бил нещо свещено. За разлика от природата, той бил в състояие да осигури справедливост и достоен живот, ето защо неимоверно я превъзхождал. За гръцките мислители полисът бил не толкова физическо пространство, колкото общност. Когато говорели за града си, те казвали не „Атина“, а „атиняните“. Това разграничение е много показателно.
Рим е следващият предсказуем избор, като особено внимание Уилсън обръща на неговите бани и свързаното с тях ежедневие на римляните. После прескача към ислямския свят и фокусът пада върху Багдад и неговия средновековен блясък. След това прескача няколко века и се фокусира върху Любек, който „ни предлага великолепен пример за това какви са били „свободните градове“ – малки, ефективно организирани, процъфтяващи, самоуправляващи се политически общности с военна машина, които осигурили основите за възхода на Европа до световно господство.“ Разгледана е и Ханзата с нейните близо 200 града и малки държави, а в крайна сметка нямак как да не се стигне и до Амстердам и неговата търговска експанзия.
И все пак Уилсън посочва, че към 1500 г. седем от дванайсетте най-големи метрополиса се намират в Азия, а Париж е единственият християнски европейски град в списъка, при това зад Бенин в Африка и Теночтитлан в Мезоамерика. Но това бързо ще се промени, защото европейците се заемат да завладяват света на крилете на модерните изобретения – авторът описва как Каликут е безмилостно разрушен от португалците, а тяхна флотилия завладява лесно и най-богатия град на планетата в този момент, Малака – 900 души разгромяват 20 000 защитници с помощта на корабната артилерия и огнестрелното оръжие. Испанците пък правят нещо подобно в Южна Америка, като през 1521 г. Кортес разрушава до основи Теночтитлан. Обърнато е внимание как тези завоевания променят Лисабон например, а после разказът поема към новия истински център на света – Лондон, който властва над империята, над която слънцето не залязва, както е обичайно да се казва.
След това Уилсън обръща внимание на „портите на ада“: двата най-индустриализирани града на времето си – Чикаго и Манчестър, за втория Дьо Токвил пише: „Тук човечеството е достигнало до най-високото стъпало на своето развитие и най-голямото си оскотяване, тук цивилизацията твори чудеса, а цивилизованият човек е деградирал кажи-речи до дивак“. Обръща се внимание на мащабното преобразяване на Париж под ръководството на барон Осман и съпротивата на съвременниците.
За първата половина на XX век Уилсън е избрал две противоположни гледни точки – тази на съграждането на небостъргачите на Ню Йорк и как те изменят облика на града и духа на жителите му, и тази на разрушението в лицето на Варшава, която е варварски опустошена по време на Втората световна война, а след това възстановена с усилията на целия народ. Обръща внимание и на Хирошима, за която научих интересни факти, които не се споменават другаде – в деня след атомното нападение заработва една от радиостанциите, след два дни отворила и Японската банка, а училищата скоро възстановили заниманията си. Пет дни след бомбата заработила временна пощенска станция, а пощальоните обикаляли адреси по памет. Това е пример за огромната жизненост, която има градовете дори в най-страшните си мигове.
За втората на половина на века на фокус е поставен Лос Анджелис с неговата стрясваща престъпност и мащбните палежи заради застраховки, както и появата изобщо на децентрализирания град заради американската политика на субсисидиране, за да се избегне пълната разруха при ядрено попадение. Дороти Паркър го нарича „седемдесет и две предградия в търсене на своя град“, а Бен Уилсън описва как дори животните еволюират в градовете, стават по-умни, дръзки и любопитни, както и реагират по-слабо на стрес.
Краят е за нигерийския Лагос, съвременен мегаполис, в който среща си дават миналото и модерността, а освен него Уилсън описва новите гигантски азиатски градове, които идват да си върнат първенството, което допреди няколко столетия е било непоколебило тяхно.
„Метрополис“ е историята на, както Уилсън ни нарича, „най-опасния и инвазивен вид на планетата – Хомо урбанус“, като определено е силно впечатляващо огромното количество информация, събрано на не чак толкова много на брой страници. Образоваща и пълна с интересни факти книга, тя дава пространен поглед върху глобалните метаморфози на градовете по цялото земно кълбо, дава възможност да се погледне на тях като непрестанен процес, който събира понякога на едно място миналото, настоящето и бъдещето, градове, които съществуват от векове и тепърва ще се променят в крак с промяна в самите нас.
От същия жанр
