Дори не подозирах какво съкровище е тази книга, очаквах повторение на информацията от ”A Chronology of Aviation: A Day-by-Day History of a Century of Powered Flight’ на Джим Уинчестър, но не знаех колко греша. Защото „Military Atlas of Air Warfare“ на Мартин Дохърти е изключителен военен атлас на войната във въздуха, който ми предостави непозната досега гледна точка към иначе познати битки. Това е безценна книга за стратегия и тактики на въздушния бой, при това представена визуално по изключителен начин – вместо документални кадри (макар че и такива има немалко) акцентът е върху детайлни илюстрации, които ясно показват логиката и развитието на бойните действия.
Надолу съм извадил някои от най-интересните страници, но всъщност трябваше да се огранича да не снимам всяка. Защото от тази книга от само 160 страници (вярно, в огромен формат) научих повече от куп исторически книги, които се разливат върху общите бойни действия, но нямат нужния фокус. А авационният поглед се оказа изключително интересен – друго си е да гледаш на бойното поле отвисоко все пак. Ето, например нямах идея колко многобройни, макар и не чак толкова ефективни, са германските атаки с цепелини срещу Острова по време на Първата световна война, както и че пилотите на самолети са нямали парашути – поражения по машините им, сами по себе си не твърде надеждни, означавали почти сигурна смърт. В изключителни карти са показани и тактиките при въздушни битки между изтребители, така и например е описано как точно пикира „Щуката“, за да атакува единична цел на земята през Втората световна война; също и как руските „щурмовики“ щурмуват бойното поле.
Описано е как Великобритания развива гражданската авиация, за да обслужва своята пръсната по цялата планета империя и как протича битката за Англия в детайли – и особено системата за ранно предупреждение с радарните станции по крайбрежието. Показани са в прекрасни детайли знакови битки – не само атаката срещу Пърл Харбър, за която е лесно да се досети човек, но и битките за Москва и Сталинград, както и множество битки при настъплението на Червената армия към Берлин. Изненада за мен бе главата за японската авиация по време на по-ранната война с Китай, тя винаги остава в сянката на Втората световна, също както и Испанската гражданска война, на която също е обърнато внимание. Да не забравя и действията на Балканите и особено германската атака към Крит. Изобщо Първата и Втората световна война заемат сигурно 70-80% от книгата, но и за войните почти до наши дни е отделено пространство, макар и несравнимо по-малко.
Всъщност точно от тази книга научих и къде са действали немските подводници по време на Втората световна война, все си представях, че са оперирали в по-широк периметър из Атлантика, а всъщност всички потопени кораби са в близост до Острова, както една от картите показва в детайли. Не се бях замислял колко е техният обсег реално – и че всички грандомански планове за атаки над американски пристанища са всъщност илюзия – макар че в “The World’s Greatest Submarines: An Illustrated History” на Дейвид Рос се описва такъв план с италианската подводница „Леонардо да Винчи“
С две думи – „Military Atlas of Air Warfare“ става една от най-ценните ми книги.