В миналото са тайните, в настоящето – опасностите

  Чел съм само две книги за странстванията на Джак Ричър – „Вечерен курс“ и „Точно в полунощ“, така че съм като запален зилот, нововъвлечен в религия, на която се отдава с цялата си душа и сърце. Лий Чайлд ме впечатлява с лекотата, с която съгражда интересно действие от нищото, буквално от малки късчета лични спомени и локални престъпления, които смесва в четивни трилъри. „Минало време“ не прави изключение – от една малка отбивка, за да види градчето, където е израстнал баща му, и намеренията на група арогантни младоци да правят много гаден бизнес той изгражда чудесен трилър за налагането на справедливостта.

   Джак Ричър си скитори на воля и е готов винаги да защити по-слабите, дори това да му навлече сериозни неприятности. В този роман това се случва на два пъти и по петите му са изпратени и биячи, и професионални убийци, с които той трябва да се разправи по един или друг начин. И ако единият сблъсък (този с биячите) тече изключително на лично ниво, другият заплашва цял град – Лакония, Ню Хампшър, и полицията е изправена на нокти. В същия този град Ричър упорито търси следи от семейството на баща си, а в началото се натъква на истинска мистерия – няма и следа от тях в архивите. Разравяйки се все по-навътре, той ще попадне и на стари семейни драми, и на изненадващи разкрития, които ще осветят още малко от загадъчния живот на баща му.

  По-интересна е другата, независима линия, която чак в края (малко насила) пресича пътя на Ричър. Двойка млади канадци пренасят ценна стока с разкапана кола, която сдава багажа в близост до усамотен мотел в гората до Лакония. Мотелът се оказва реновиран, собствениците обаче са малко особени, но двамата нямат особен избор, особено след като колата тотално отказва. В тази линия Чайлд упорито държи мистерията дълго скрита, макар от самото начало да е ясно, че тези двамата не ги очаква нищо добро. И точно така се оказва – но няма да ви кажа и думичка, много добре построена интрига има.

   В крайна сметка и канадците, и Ричър трябва дяволски много да се потрудят, за да спасят кожите си. Допада ми, че Чайлд не страда от излишни скрупули и неговите герои и нараняват, и убиват тези, които не заслужават прошка. И да, в „Минало време“ няма безсмислена секс сцена, както в предните две, това го броя за плюс, все се чудех с коя точно ще се случи, пък авторът ме изненада приятно. Продължавам с Чайлд, няма съмнение в това.