Завръщам се сред морбидната вселена на Саймън Бекет с шестия му роман за д-р Дейвид Хънтър, който може да научи повече от труп, отколкото от жив човек. В „Мирис на смърт“ сцена на зловещо престъпление е стара сграда на болница, предвидена за разрушаване – „Сейнт Джуд“. В последен жален вопъл сред недрата ѝ са открити тела, загинали по особено мъчителен начин, а детайлите ще оставя да си прочетете сами, не са особено приятни.
Хънтър е повикан да изследва едното тяло и присъства на обърканото и громко откриване на другите, зазидани надлежно зад фалшива стена. Скоро обаче към случая се присъединява още един съдебен антрополог, който се титулува обаче „тафоном“, има его до небето и на когото е възложена по-голяма част от работата. Около старата болница се разшумява още повече, а един жадуващ внимание бъдещ политик ловко използва събитията, за да привлича общественото одобрение към себе си. Действието тече бавно и с редки изблици на драматични събития, които постепенно нагнетяват атмосферата – сякаш всичко около мрачния и опасен лабиринт на „Сейнт Джуд“ е отровено и носи отпечатъка на злото, което се е вихрело в нея. По обичаен маниер Хънтър се забърква в живота на местните и в стремежа си да помогне на една сприхава старица напипва посока, която може да обърне полицейското разследване. Но му предстои да стане свидетел на жестоко убийство и в крайна сметка всички прогнози рухват – а старата болница не е взела последната си жертва.
„Мирис на смърт“ се развива откровено мудно, всъщност повече прилича на социална драма за упадъка на провинциалните градчета, на неутешимата бедност и престъпността и насилието, които вървят ръка за ръка с нея. Буквално до последните петдесетина страници не се случва почти нищо вън от объркано разследване, тъжни и потискащи сцени от градчето, лични драми на героите, повечето от които с откровено кофти характери в тон с цялостния минорен тон на романа. Всъщност истинската му стойност е там, в последните страници, когато драмата, начената във втория роман от поредицата, „Огнената диря“, най-после поема към предопределения си кървав край. Да, Грейс Страчън се завръща по-откачена отвсякъде, но как се вписва в сюжета на този роман, няма да издам.
