Вместо това той се заигра с няколко разказа и когато те се оказаха също толкова разочароващи, се посвети на поезията, последната надежда на всеки литературен деец.
Пет малки книжки с по един разказ – колекция „Мистериозно-виртуозно“ започва ударно с поредица от добри криминални разказвачи, които насочват талантите си към книжната тематика. Книжките са идеални за разнасяне насам-натам, макар че аз лично никога не поемам риска да остана без книга, а тези книжлета ги гълтам за половин час, така че си ги четох у дома. Пет разказа, свързани с книги, и пет убийства (едното по-особено), какво повече 🙂
Началото полага Джефри Дивър с „Приемлива жертва“. В него двама федерални агенти са изпратени на мисия да ликвидират наркобарон с прозвище Ножа, който има само една слабост – книгите. Двамата измъдрят план, с който да се доберат до него, преди да е извършил чудовищен атентат. Но близката среща с него ги изправя не пред поредния тънещ в баснословно богатство изрод, а изтънчен ценител на книжното богатство – и идват съмненията възможно ли е наистина да е престъпник, или е просто натопен? Още в първото книжле ми настръхнаха косите, след като в библиотека с редки и ценни издания бе заложена бомба.
„Пише го в книгата“ е на тандема Мики Спилейн и Макс Алан Колинс. В нея едно ченге се забърква с опасна игра, след като се оказва един от малкото хора, на които стар дон от мафията се е доверявал. И когато той най-сетне умира, настава търсене на легендарната му книга, която често е споменавал и в която е записвал всяка своя сделка. Ченгето е на прицела и на мафиотите, и на полицията, и на политици, които са започнали кариерите си с с мръсни пари – и се започва едно удърдно издирване, чак до страхотния и много хитър край.
„Кондор на лавиците“ на Джеймс Грейди е единственият разказ, който не ми хареса особено. Той проследява един чалнат агент, който е изпратен да сортира предназначени за изгаряне книги. В Библиотеката на Конгреса охраната е повече от сериозна, но скоро той се оказва по петите на конспирация, която заплашва книгите.
„Частна заемна библиотека и книгохранилище „Какстън“ пък е любимата ми от петте. Един мъж се наслаждава на спокоен живот след пенсионирането си, след като изкарва един неуспешен флирт с литературата (защо всички графомани не се спираха така лесно?). Един ден обаче той вижда красива жена, която се примъква през храстите към наближаващия влак, стиснала червена чантичка в ръце. В главата му веднага изниква сцена от класически руски роман… и това му подозрение ще го отведе до една необикновена библиотека, която приютява литературни герои. Но както и в „Енигма“ на Антъни Казас Рос, властта над книгите се оказва твърде могъщо изкушение…
Нелсън Демил завършва поредицата с „Книжарница „Задънената улица“, чийто собственик е премазан от паднала секция с книги – поетично, но злощастно. В ироничен стил Демил изпраща на мястото на инцидента един подозрителен детектив (озлобен от факта, че не успява дори да закуси), който бързо се ориентира в обстановката и започва да задава правилните въпроси. А отговорите – е, те скоро насочват сюжета в очаквана посока: собственикът е убит, въпросът е кой и защо.
Чисто удоволствие са тия книжлета, бих поръчал още 50, така удобно е да се заспива с по едно.
От същия жанр
