Не може да не се отбележи, че 80-те-началото на 90-те е било златно време за такъв тип свръхестествени трилъри, в които доброто се сблъсва със злото, а често последното е в проста аморфна персонификация на Злото, което няма мотиви и минало: винаги е било тук, винаги е искало просто да сее зло и да се храни с болка. Ще сложа на масата само „То“ на Стивън Кинг, неговия почти клонинг „Лятото на страха“ на Дан Симънс, а ако добавя тук и „Лебедова песен“ редом с „Мистериозно завръщане“, то Робърт МакКамън нямаше с какво да ме изненада. Още и стотина странички не бяха минали, и вече всичко беше почти ясно – но чинно си прочетох и останалите, зер дори и генеричен роман на МакКамън е по-добър от повечето модерни писаници.
Две момчета са в основата на противопоставянето – едното получава по майчина линия дарбата да вижда духовете на умрелите от насилствена смърт и в способностите му влиза да поема болката им и да им дава покой. Другият, син на известен евангелистки проповедник, пък има дарбата да лекува – и я използва със смесени резултати. Някъде около тях се навърта и Злото, което има желание да използва и двамата, но това не му се получава лесно. Едното дете расте в крайна бедност в расисткия юг, а покрай баща си опознава и крайностите на човешкото невежество, сред които мъжете с белите качулки и ясни разбирания какво може и какво не може да се случва в техните градчета. Другото – обратното, расте в пълен лукс, който религиозниците лесно си осигуряват, паразитирайки върху лековерието на вярващите. И двамата обаче трябва да изпитат болката от загубата и предизвикателството на дарбите си – преди в крайна сметка да поемат към финалната си среща.
Както казах, „Мистериозно завръщане“ няма с какво да изненада, сюжетът е ясен до болка, изключая намесата на един безмилостен мафиот, който катализира финалния сблъсък. Допадна ми антипроповедническата линия, МакКамън говори смело срещу лъжливостта на евангелистките пастори, които и до днес държат в мрежите си милиони американци и богатеят неимоверно от тяхната наивна глупост. Интересно бе отклонението към един научен институт, където се опитват да открият доказателства за паранормални способности, един от ония проекти, за които винаги ще има пари да се хвърлят на вятъра, но поне във фантазния свят на литературата имат право на своето съществуване, доколкото там охотно позволяваме да вярваме в чудеса. А в този роман ги има достатъчно – почти всички мрачни и зловещи, но в никой случай особено плашещи.
И само ще вмънка, че това издание от 1999 г. ме втрещи със своята мърлявост, наистина книгоиздаването е минало дълъг път от тези времена и това може само да ни радва.
