В картите е видно и миналото, и бъдното

  Може си го, Гордер, може си го. След „Светът на Софи“ и „Vita Brevis“ мислех, че едва ли ще ме изненада, но с „Мистерията на пасианса“ успя. Защото наглед това е многослойна приказка ала „Алиса в страната на чудесата“, дори и куп общи неща като оживелите колоди карти споделят, но и не е. Защото наглед е леко усложнена история на три поколения, които се смесват във времето и пространството, докато приказното и реалното си обменят герои и събития, но и трогва с лекота. И защото и тук я има философията, има я онази неутолима жажда за знание, която отличава книгите на норвежкия писател, но и е отдаден щедър дан на въображението и пиршеството на смеха.

   Баща и син тръгват на пътешествие през Европа, за да си върнат майката на детето, която ги е напуснала отдавна. Пътешествието прилича на онова от „Дзен или изкуството да се поддържа мотоциклет“ – то е същността на книгата. Разговорите между момчето и баща му, търсенето на смисъла на живота, мотивацията на странностите на таткото, който покрай пиенето има и хобито да събира жокери от колоди с карти. Скоро нещата се усложняват допълнително, когато след среща със странен пекар момчето открива в една кифла миниатюрна книга, от която с помощта на лупа започва да се излива приказна история за остров, населен с оживели карти и техния злополучен създател. Реалността и разказът от книгата започват плавен танц, при който се доближават малко по малко, докато не се сливат в едно неделимо цяло. И тогава идва времето за отговорите.

    Може да четете „Мистерията на пасианса“ по всеки възможен начин – като приказка за загубата и търсенето на компенсация; като фентъзи история, която не може да бъде удържана в рамките на измислено място; като философска алегория, на текст, изпълнен с междуредово съдържание; има за всеки по нещо, аз лично откривах един след друг реверансите на Гордер към авторите, с които сме пораснали: Суифт, Карол, Дефо и кой ли още не.

   Колодата карти е раздадена, жокерът се крие някъде зад еднаквите гръбчета – а играта се състои в това да го търсиш, а позицията му ще издаде на какво точно играеш, за да спреш да хвърляш безцелно картите – ту печелейки, ту губейки.