Извисяващата се дъгообразно линия на древногръцката митология проследява зараждането и възхода на човечеството, водените от нас битки да се освободим от намесата на боговете – техните злоупотреби, тяхното натрапничество и тиранията, упражнявана над човешкия живот и човешката цивилизация. Древните гърци не са пълзели коленопреклонно пред боговете си. Те са съзнавали суетното им желание да бъдат обожавани и обсипвани с молби, но вярвали, че хората са равни на тях. В митовете им е залегнало разбирането, че който и да е създал този неразбираем свят, с неговите жестокости, чудеса, капризи, красоти, лудост и несправедливост, и сам би трябвало да бъде жесток, удивителен, капризен, красив, луд и несправедлив.
Предолагам, че повечето от нас са опознали древногръцките митове и легенди, преразказани от Николай Кун, или поне за мен те бяха едно непреходно удоволствие, колко ли пъти съм ги препрочитал. Затова и „Митове“ на небезизвестния Стивън Фрай бе задължителна – от една страна, какво по-хубаво да се отдадеш на нещо, което ти е носело щастие, от друга – интересен ми бе подходът, който е избрал този неподражаем чудак. И той не ме разочарова.
Личи си, че Фрай се забавлява истински – и предава това игриво настроение и на нас. Как да не се разхилиш, когато прочетеш, че Кронос „вероятно би се идентифицирал с Хамлет в най-интроспективното му състояние“, че „у него имало нещо от Макбет, и доста повече от Ханибал Лектър“, а малко по-натам го сравнява и с Йосиф Сталин. На друго място описва усилията на Атлас така: „Векове наред пъшкал той като български състезател по вдигане на тежести“. Но не се подлъгвайте, има си мяра в това, което пише, и не позволява тези шегички да натежават, основата на митовете такива, каквито ги познаваме, е непокътната.
Разчупвайки оковите на митовете и въвеждайки в тях както исторически, литературни и дори попкултурни препратки, той ги изпълва с живот от нашето време – разбира се, не мисля, че едно хлапе трябва да чете за първи път точно този вариант на митовете, където се споменава, че Посейдон има двама знакови синове – Пърси Джаксън и Тезей.. може би и аз вече твърде голям консерва, де да знам. Но за нас, които вече сме чели техни по-класически преразкази, тези „кавъри“ са чудесно забавление.
Структурата на книгата е хронологична – самият Фрай ясно обяснява, че намерението му е било просто да разказва истории, да доближи митовете до първообраза им, до начина, по който са се предавали – носейки забавление, поука, емоция от всякакво естество. Личи си неговата искрена любов към творбите на древните поети и великите автори, които са ни предали тези истории по страниците на книгите си. В края той описва накратко своите източници и къде човек може рязко да разшири познанията си по темата, ако реши да задълбае.
А за който му е достатъчно основното – то е тук: създаването на света, появата на титаните, раждането на различните божества, войната за власт, която се печели от олимпийците, безбройните прелюбодеяния на Зевс, постоянният гняв на Хера, създаването на хората, открадването на огъня от Прометей и неговото наказание, купищата непредпазливи предизвикателства на хората към боговете, обикновено завършващи крайно злополучно, целият разнообразен свят, изпълнен с какви ли не чудати същества – и най-същественото са безброй съблазнявания във всякакви полови, божествени и човешки конфигурации, които при Кун като че бяха по-завоалирани и поорязани.
Древногръцкият фолклор е толкова забавен, толкова непочтителен към боговете, както пише още в началото Фрай, че човек не може да не тъгува, че тази жизнена философия е била изместена от трагично човеконенавистните и смайващо незабавни християнска и ислямска митологии. Но монотеизмите наистина фанатизират масите далеч по-добре от щедрите на богове гръцка, римска, индийска и други митологии, които виждат човешкото в своите измислени богове, а не се мъчат да си измислят какво точно „мисли“ един абсолют за дадена храна, облекло или сексуално желание. И да налагат това с огън и меч на всеки с различно мнение.
И една важна информация за финал: ако искате да научите имената на 36-те кучетата от глутницата на Актеон (според Фрай са добри за онлайн пароли), те са на страница 327.
От същия автор
От същите жанрове
