Не, „Млада кръв“ не е вампирски роман, макар името да сочи в тази абсурдна посока. Романът на Саймън Скароу е първата част от тетралогията „Революция“, посветена на едно от най-емблематичните противоборства в световната история – между френския император Наполеон Бонапарт и Артър Уелингтън, победителя от Ватерло. Исторически роман с потенциал, особено с избраната гледна точка да проследява успоредно животите на двамата герои – от детството, през кариерите им, до сблъсъка сред белгийските поля (и калища). Първата част е посветена само на младите им години, в които малкият Наполеоне се сблъсква с неприятните страни на живота като горд и твърдоглав корсиканец и френски поданик, а мекушавият Уесли пък трябва да бъде в крак с изискванията на времето си, което не му се отдава много добре.
Разбира се, нямам намерение да описвам подробно какво се случва сред страниците, най-малкото защото историческите романи, центрирани около знакови личности, имат задължителния недостатък, че трябва да се сблъскват с очакванията на вече изградените представи. Всички познаваме образа на Наполеон, подробно или не, виж, Уелингтън е по-непознат и неговата история се развива на свободен от очаквания терен. Саймън Скароу има неблагодарната задача да изгради солидна основа за бъдещето всемогъщество на нисичкия корсиканец, като едновременно трябва да покаже един изнежен благородник като достоен негов противник. В първия роман това в общи линии не се получава, защото е трудно да правиш паралели между младите години на двама души, които са родени и живеят в толкова различни условия.
Главите, поделени между двамата герои, имат твърде различно темпо и това ми допадна, имаше някаква приятна свежест в две толкова различни гледни точки към един и същ свят, намиращ се в трескав период на обновление и постоянна промяна. От друга страна, самата възраст на героите не дава на Скароу възможност да се развихри истински и според мен би трябвало тази част реално да е най-слаба, а наистина интересните исторически събития, които следват, да дадат свобода за нужния размах на действието. Все пак едно е да описваш битки със снежни топки, дори и с блестящи тактически похвати, и съвсем друго войни в Египет и Индия, нали?
Мисля, че потенциалът на следващите книги зависи изключително от начина, по който Скароу ще описва военните действия – дали ще избере героичната проза или популярната напоследък мрачна и далеч по-реалистична картина, каквато използват фентъзи автори като Джордж Р. Р. Мартин и Джо Абъркромби. Според мен спокойно могат да се правят паралели между фентъзи поредиците „Песен за огън и лед“ и „Първият закон“ и исторически саги за реални личности и войни, тъй като самата им същност е еднаква – на прицел е човечеството в основното му състояние на война, агресия и жестокост, – а съпътстващите елементи подлежат на лесна замяна. Ясно е, че искрено се надявам Скароу да е избрал реалистичната визия и да опише истинската противна същност на войната – без патос и славострастие.
„Млада кръв“ е едно добро начало с потенциал. Надявам се скоро да видим на български и другите части, за да стане ясно получила ли се е тази особена сплав, която прави една поредица класика, или е нещо, което се чете само за удоволствие. Разбира се, последното си е опция още с първата книга, тя реално може да се позиционира и като „янг адълт“, особено с наличието на любовните трепети на двамата герои, които ги отклоняват от мечтания път на войната.
От същия жанр
