Преди няколко месеца се сблъсках челно с „Недосегаемият“ на Джон Банвил, шпионски роман, написан във висок, доста скучноват от моя простичка гледна точка стил. И не можех да не се сетя за него, когато се зачетох в „Младият Филби“ на Робърт Лител, която се опитва хем да създаде достоверна теория върху реални исторически събития, хем се чете с лекота и забавлява, това изконно и важно качество на литературата.
Лител „говори“ на няколко гласа, описвайки живота и делата на прочутия двоен шпионин Ким Филби, британски разузнавач, който е разкрит по-късно като руски такъв и бяга в СССР, където доизживява дните си. Популярният автор на шпионски романи се опитва да създаде алтернативна на общоприетата версия, според която цялата кариера на Филби е фабрикувана така, че да бъде привлекателен за руснаците, да бъде вербуван от тях и да започне да им подава контролирана информация. По-късно пък, след планираното му публично „разкриване“, да бъде запратен там, където е най-нужно да има британски агент – в Кремъл.
Така поднесено, навярно звучи суховато, но романът всъщност е прекрасен исторически разказ за бурните и хаотични години около идването на власт на Хитлер, та до оня важен негов последен изстрел – Лител ни пренася сред бунтовете в Австрия преди Хитлеровия аншлус, в разгара на Испанската гражданска война, в началото на немския блицкриг срещу Франция, и сетне, сред лондонските кръчми и учреждения, където се кове победата, но и се градят плановете за след войната. Последователно той дава глас на хората около Филби – неговите приятели и колеги, любовниците му, вербовчиците, с които си има работа, и които се опитват всякчески да го разгадаят, та чак до коридорите на НКВД, където една анализаторка се осмелява да се усъмни във Филби и се озовава чак пред строгия взор на самия Сталин – с обичайните последствия на което.
Не мога да съдя за правдивостта на теорията на Лител и дали я поддържа сериозно, или е просто задълбочена литературна-историческа мистификация, в което няма нищо лошо. Харесаха ми постоянните смени на сцените на действие, допадна ми как Филби бива обрисуван от толкова много страни – и все пак остава енигма. Игра ли е за него шпионажа, забавление сред декадентската скука, както бе при Банвил, или приема сериозно ролята си на бурмичка във войната не само срещу нацизма, но и на борбата за промяна на световния строй към комунизъм изобщо. „Младият Филби“ сама по себе си е оригинална книга, която ми допадна с придаването на „човешко лице“ на сухата материя, с превръщането на едни оплетени здраво в „ако“-та и грифове „секретно“ теории в нещо стройно и достъпно, може би истинно, може би не, но поне потенциално реално.
От същия жанр
