Очевидно „Моби Дик“ в пълния си обем е книга-кит, а в оформлението, което са създали „Изток-Запад“, е просто неустоимо изкушение. В последно време се стремя да чета повече класики, а тази я бях пропускал досега (макар че няма как човек да не е запознат с историята от препратки от други книги, примерно „Морелси“ на Миевил), така че смело се гмурнах в нея с очакване за мащабна приключенска история – с което и си подложих бананова кора, защото челите я знаят, че „Моби Дик“ е нещо много различно от увлекателен и лек роман.
Зад тия сини корици се крие подробен разказ за един от най-тежките занаяти, този на китоловството, който преди два века е бил обвит в смес от оскъдни и често противоречиви научни данни, отработени с цената на безброй жертви практически умения и много мистика и суеверие. За съвременния вкус избиването на китове определено не е най-любимата тема (освен ако не е протест срещу него), но този роман не бива да се мери с модерен аршин – той е историческо свидетелство за времето си, което не може да бъде заклеймявано само защото неговият дух противоречи на съвременните нрави. Както Ахав и екипажът му преследват китовете в тяхната стихия, така и ние сме длъжни да последваме Хърман Мелвил на негова територия, тази от средата на XIX век.
Трудно се чете тая книга, в духа на времето си е напоителна и пространна, още повече че Мелвил отделя буквално стотици страници на чисто натуралистични описания на китовете, на китоловството, неговите тънкости и опасности, на духа на моряшкия занаят, който често пада в плен на суеверия… понякога пък разказът излиза от коловоза на романа и като вещ драматург Мелвил разработва мрачни сцени на кораба, които предопределят ключови моменти в пътешествието в издирване на Моби Дик. Хареса ми как, въвеждайки срещи с други кораби, авторът дава по-широк поглед към китоловния занаят и различните му страни, защото все пак в него са участвали стотици кораби от много различни държави – в някакъв смисъл тази книга безспорно е и нехудожествено произведение, в което историята за Ахав и неговата величава битка с Моби Дик е рамката, митологичната спойка, чрез която се предават познати на читателската публика отпреди два века символи. Самият капитан сам по себе си може да бъде обект на безброй страници изследвания – с мистериозния си характер и фаталистична убеденост, че е оръжие на съдбата и че се движи към предопределената си среща с абсолютното зло, временно влязло във формата на неуловимия бял кит.
Няма смисъл да пиша повече, едва ли ще засегна и малка част от същината на „Моби Дик“. Оставам с усещане за победа над една трудна и мъчна за четене книга, но и с разбиране, че съм видял основно нейната повърхност – а отдолу, в дълбините, може би плуват непознати чудовища.
Поздравявам Петър Станимиров за страхотните илюстрации, достоен принос към изобразявана безброй пъти история.
От същия автор
От същите жанрове
