Ето и още един откъс от книгата на Бернар Пиво „Професия читател“.
„…Могат ли книгите да се движат сами?
Да. Доказателството е, че някои от тях без чужда помощ сменят местата си на рафтовете, така че не можем да ги открием там, където сме ги поставили, а движението им обърква азбучния ред. Най-често тези неприлични размествания се дълж ат на съседски караници. Макар книгите да не се смятат отговорни за това, което са, все пак някои от тях не допускат да бъдат прилепени към явно посредствени томове или към творби, чиито отпечатани върху корицата имена на автори изглеждат недостойни за съжителство.
… Очевидно е, че книги, които нито сме давали някому, нито са откраднати, изчезват от библиотеката и напускат апартамента или къщата, която обитават, по известен само на тях начин. Тези редки бягства, които отново доказват автономията на движението на книгите, се дължат или на жестоки съседски крамоли – не издържам повече, отивам си! – или на непоносими унижения. Някоя книга може да се почувства унизена, ако никой никога не я е отварял, ако е заточена на недостъпен рафт, ако погледът на нейния стопанин читател не я е докосвал от много години, ако прахта се е натрупала върху нея”…