Импулсивната покупка на книги е тръпка, от която отърване няма – без значение дали у дома те чакат стотици непрочетени, а в офиса си заринат в още повече потенциални и бъдещи заглавия. По принцип подминавам такъв тип книги, леконравни жълтуревини за „забранени“ открития, конспирации и загадки са интересни, като си под или около 20-годишен, но ако продължаваш да си с „отворен“ ум и насетне, значи по-вероятно мозъкът ти е изпаднал някъде по пътя (или поне умението да мислиш критично). И все пак си взех „Моите изобретения“ на Никола Тесла, макар липсата на посочен преводач да ме озадачи неимоверно. Сетне наличието на куп грешки ми напомни защо не си купувам книги от тоя порядък, но няма значение, самият текст си струва четенето. 
Книгата няма да допадне на тези, които искат да вярват, че Тесла е бил жертва на заговор от лошите (правителство, конкуренция, сами изберете какво), които са искали да му попречат да осигури вечна безплатна енергия за цялото човечество. Но в нея има прекрасни неща, част от които дори преписах, за да онагледя.
Още първите думи на Тесла са ясен манифест, които представят смисъла на последните три века научно развитие – живеем повече и по-добре благодарение на изобретателите, на иноваторите, на тези, които откриват и използват природните закони, а не стоят молитвено скръстили ръце:
Прогресивното развитие на човека зависи във висша степен от изобретението. То е най-важният продукт на неговата творческа мисъл. Крайната му цел е пълното господство на разума над материалния свят и впрягането на природните сили за нуждите на човека. В това се състои трудната задача на изобретателя, който често бива недоразбран и недооценен. Но той намира щедра компенсация за усилията си в удовлетворителното упражняване на своите способности и в това да знае, че е част от онази изключително привилегирована класа, без която човечеството отдавна щеше да е изчезнало в ожесточената борба с безжалостните стихии.
Тесла е различен от типичният образ на учен, който има рошава коса и обитава лаборатория, която е винаги на ръба на експлозията. Той притежава ум, който е способен на различен тип мислене, и много от историите, които описва, свидетелстват за това.
Когато ми хрумне идея, започвам да я реализирам мислено. Променям конструкцията, правя подобрения и задвижвам механизма в ума си. За мен е абсолютно несъществено дали пущам една турбина мислено, или я пробвам в работилницата. Дори забелязвам, ако е с нарушена центровка. Няма каквато и да било разлика, а резултатите винаги са едни и същи.
Ученият е човек с много проблеми, както често се случва при гениите (или така ни се струва от наложените популярни образи). Изпитва отвращение към дамските обеци, не е способен да докосне косата на друг човек, става му лошо от вида на праскови… брои стъпките си, изчислява кубатурата на супата си, брои действията си така, че да са кратни на три и прочие. Страда от мания да завършва всичко, което е започнал – което се оказва проблем, когато например се зачита в трудовете на Волтер, преди да научи, че те обхващат близо сто дебели тома с дребен шрифт… е, прочита ги, няма избор. Но тези недостатъци са компенсирани от умения да стига до верни заключения дори там, където няма ясен път до тях.
Но интуицията е нещо, което прехвърля пределите на знанието. Ние, без съмнение, разполагаме и с по-фини мозъчни фибри, които ни дават възможност да възприемаме истините, дори когато логическите умозаключения или каквито и да било други волеви усилия изглеждат неефективни.
В книгата той се спира на своите изобретения и ги поставя в контекст, разказва и за работата си с Едисон и как той го подлъгва да работи здраво, а сетне не му плаща. Също недвусмислено признава, че винаги е работил тясно с държавните служби и особено с военните, а изобретенията му не са били по някакъв начин забранявани или възпирани:
В тази връзка искам да опровергая широко разпространения слух, че съоръжението е било разрушено от правителството… Моята централа, услугите ми и всички мои подобрения винаги са били на разположение на държавните служители и от избухването на конфликта в Европа аз всеотдайно работех по няколко мои изобретения, свързани с въздухоплаването, мореплаването и безжичното предаване, които са от голямо значение за страната. Добре информираните хора знаят, че моите идеи доведоха до революция в индустрията на Съединените щати и не знам дали съществува друго изобретател, който да е бил по-голям късметлия от мен, особено що се отнася до използване на подобренията му за военни цели.
Тесла еднозначно споделя отвращението си от национализма, който по негово време взима кървава дан и далеч не е толкова привлекателен, както новите му апологети в днешно време се опитват да изкарат, докато живеят спокойно в наднационалното глобално общество с всичките произтичащи от това ползи и недостатъци.
Това, което ни е особено необходимо сега, са по-тесни контакти и по-дълбоко разбиране между отделните хора и между обществата по целия свят. Следва да изключим фанатизма и екзалтацията по национални въпроси, шовинизма и възгордяването, които винаги са готови да превърнат мира в първобитно варварство и раздори.
Допадна ми рационалността на учения (не че има съмнение в нея), в неговото притеснение колко лесно хората вярват в безумия и в шарлатани – за век нищичко не се е променило, само нови псевдонауки и измишльотини се нароиха, а куп хора правят луди пари от тях:
Недостатъчната наблюдателност, като форма на невежество, се оказва главната причина за широко разпространените нездрави постъпки и безразсъдни идеи, на които често сме свидетели. Ако вземем десет случайни човека, сред тях в най-добрия случай ще се намери един, който не вярва в телепатия или в други паранормални явления като спиритизма и общуването с мъртвите, и който би отказал да слуша съзнателни или неволни измами.
„Моите изобретения“ е пракалено кратка, за да бъде изчерпателна, но има достойнството да е разказ от първо лице за детството и младостта на Тесла (изненадващо много място е отделено на този период). Той безспорно е изобретател, на когото дължим много, и мисля, че една сериозна и отговорна биография за него е добре да има на български, за да контрира тоновете измишльотини, които се тиражират по негов адрес. Не че това ще намали купуването на евтини (или не чак толкова) книги със сензационни заглавия, но поне ще имат някакъв противовес.
От същите жанрове
