След неубедителната „Размяната“ на Джон Гришам реших да си наваксам с издадената по-миналата година „Момчетата от Билокси“, която не знам как бях пропуснал. Нещо в тая книга ми напомни на роман на Джефри Арчър, и той ги умее чудесно тия развиващи се през десетилетията успоредни и много драматични истории, а имаше и нещо от Ъруин Шоу и умението му да се вглежда в човешката душа и как тя се влияе и променя от всичко около ѝ. За разлика от многобройните му чисто съдебни трилъри, тук Гришам се захваща с по-епично платно на борбата за справедливост там, където голяма част от хората изобщо нямат интерес от нея. Защото Билокси се храни от греха и всичко, което е забранено в един или друг момент – алкохол, хазарт, проституция, а по съвместителство и наркотици и жестоки убийства. И неизбежната всепроникваща корупция, която да осигури чадър над всички тъмни дейности.
С много симпатия към своите двамина главни герои Гришам ни запознава с Кийт Руди и Хю Малко, две хлапета, които се вихрят заедно на бейзболното игрище и пренасят своята задружност и в живота. Но траекториите пред тях вече са предначертано раздалечаващи се една от друга. Защото бащата на Малко е най-оправният сред криминалните типове в Билокси и се е заел да създаде истинска престъпна империя, докато дава възможност на всички да задоволяват мрачните си желания. А бащата на Руди пък е смел адвокат, който е винаги готов да се притече на помощ на онеправданите, а в крайна сметка осъзнава, че трябва да се изправи в пряка битка с порока, за да го изтръгне из корен. Немалка част от книгата е посветена на противоборството между тези двама толкова различни мъже, единият умел организатор и още по-умел заличител на следи, а другият наивен борец с вятърни мелници, които постепенно се научава как да участва в играта на демокрация и да се справи с всички кални номера, които се изсипват отгоре му в ключови моменти. Законът все още има тежест, но някой трябва да заложи живота си, за да го наложи. И да е готов да го загуби.
Сред всички драматични събития двете хлапета са пораснали и отдавна вече не са близки. Единият отрано е започнал да ходи по клубовете, да черпи от първа ръка от благата на свободата от всякакви задръжки, сам да търси как да получава това, което иска, и дори да се забърка в тежки престъпления, от които да се измъкне като по чудо. Другият е бил свидетел на борбата на баща си за някаква илюзорна справедливост, следвал го е в използването на какви ли не прийоми за неутрализиране на местната корумпирана полицейска власт, а в крайна сметка и сам трябва да поеме неочаквана роля във финалните мигове на битка, започнала твърде отдавна и отишла твърде далеч. Но около тези двамата се вихри истински калейдоскоп от герои и характери, всеки от които е избрал твърдо от коя страна на барикадата е застанал, и се включва по един или друг начин в това противоспоставяне, залогът за който е не просто един град, а цялата идея, че доброто може да надделее над злото, ако остане вярно на себе си на всяка цена.
В „Момчетата от Билокси“ Гришам е изключително, дори фанатично праволинеен – в авторовата си бележка в края обяснява корените на историята, която разказва, но всъщност романът е лишен от криволичещите противоречия, които истинският живот налага на всекиго. В тази история животът на двете момчета се развива в предначертаната от изборите на техните бащи посока и в крайна сметка те трябва да платят и за техните грехове, и за собственото си упорство да вървят по стъпките им. На пръв поглед тонът на романа е минорен, злото е наистина вездесъщо, но Гришам някак по холивудски е решил да позволи на справедливостта да възтържествува по прям и недвусмислен начин – но и задава пътем важните въпроси за ролята на демократичния процес, ако той е толкова лесен за опорочаване, възможността една корумпирана власт да просъществува твърде дълго, и не на последно място, ролята на смъртното наказание като коректив не за осъдения, а за обществото, което го налага.
