Аушвиц през детски поглед, какво по-зловещо? Навярно Аушвиц на живо. Бойн успява да ни пренесе там, на мястото, за което никоя дума не е твърде силна, никоя определение не е правилно, никое чувство не е достатъчно.
9-годишният Бруно има проблем – с цялото си семейство трябва да се премести далеч от любимия си Берлин, където изоставя своите трима приятели “до живот”. Те отиват далеч, далеч, в Полша, както ще научи той по-късно. Мястото е скучно, а единственото интересно нещо е абсолютно забранено – отвъд близката телена ограда има безкрайни редици с ниски бараки, а сред тях навсякъде има слаби хора, облечени в идентични пижами. Бруно знае, че е в “Аут-швиц”, а баща му е комендант натова място. И толкова.
Досадното ежедневие е разчупено чак в средата на книгата, когато немското дете среща Шмуел. Който живее от другата страна на телената мрежа. И дори не е ходил в Берлин! Между двете момчета се завързва едно от онези странни детски приятелства, които не могат да се обяснят с думи. А това не може да остане без последствия…
Бойн И “Момчето с раираната пижама” ще ви разтърсят. Тънкото книжле се е лее плавно и леко от началото до края, въпреки мястото, въпреки героите, въпреки ненормалността на всичко ставащо. В книгата няма война, няма руснаци или западни бомбардировки, няма нищо, което носи етикет “Втора световна война”. Просто едни бараки, оградени с телени мрежи. И хора по раирани пижами. И две деца с най-забраненото приятелство на света…
От същия жанр
