„Момиче А – момичето, което е избягало“ – изречение, което няма как да не напомни за името на първата глава на първата книга за Хари Потър – „Момчето, което оживя“. Само дето тук магия няма, има само религия в цялата ѝ плашеща мощ да промива мозъци и да причинява зло. „Момиче А“ на Абигейл Дийн няма как да не припомни за друга книга за абсурдно семейство – „Стъкленият замък“ на Джанет Уолс, но там ситуацията бе повече трагикомична, а тук е еднозначно страховита.
Момиче А, Александра, е това, което е счупило прозореца, когато кошмарът вече отдавна е станал част от живота на едно напълно счупено семейство – и не е случайно, че любимата ѝ дума е „дефенестрация“, както научаваме много по-късно в книгата. Романът започва далеч в бъдното, когато майка ѝ умира в затвора – тя е там, след като полицията нахулва в къщата на ужасите – там, където един пропадащ в религиозните си заблуди баща не може да намери паство, на което да проповядва, и превръща жена си и децата си в пленници на своята мания. Там, където властите откриват непредставими гледки, а децата, които спасяват, получават кодови имена и нови семейства. Но миналото може ли да се заличи?
Смъртта на майката го съживява отново и за Александра, която мисли, че е оставила всичко това зад гърба си, развила е успешна адвокатска кариера, а сега на плещите ѝ се стоварва задължението да се погрижи за наследството – прилична сума пари и въпросът за съдбата на къщата на ужасите, в която тя и нейните братя и сестри са минали през ада. Градът иска да заличи тази болезнена рана и да забрави, че я е имало, но друга идея витае във въздуха – да бъде реновирана и превърната в къща на живота, в място, където могат да се случват всички хубави неща, които баща ѝ е считал за греховни и следователно запрещени. Но за тази цел Александра трябва да вземе съгласието на всички други оцелели деца – и това ѝ пътуване ще я отведе до животите на всяко едно от тях, за да покаже как това постепенно разкриващо се пред нас минало ги е белязало завинаги.
Мислех, че „Момиче А“ е трилър, но грешах, това е прекрасно разказана драма за рухването на едно семейство под силата на лъжливите обещания на вярата. Тези обещания, които обществото все още приема за морални и правдиви, а всъщност често подчиняват слабите умове и водят до страховити последствия, които рядко излизат на бял свят така, както се случва в този роман. Но ако се абстрахираме от конкретните събития, Абигейл Дийн изобличава изобщо насилието в семейството, безнаказаната жестокост, която може да се вихри зад затворените врати, и дългосрочните последици от тези крайности – и че навсякъде около ни има хора, които крият тези болки по един или друг начин.
От същия жанр
