Не очаквам много от янг адълт литературата, но все пак минималното, което искам, е бързо действие, интригуващ сюжет с поне някаква оригинална нотка в него, колоритни герои, повишаване на напрежението, натрупване на загадки и ако може, преобръщане в края, не сладникав щастлив край… ок, май не е толкова малко това, което искам, признавам. След няколко несполуки, на които няма да се спирам, внимавам повече на какво ще дам шанс, но селекцията на „Артлайн“ обичайно е добра. „Момиченцето с всички дарби“ на М. Р. Кери идва със зловеща корица и интригуващи намеци за сюжета – обаче нещо ключово ще запазя в тайна, най-малкото за да не съсипя четенето ви.
Мелани е сладурче и едновременно дразнещо мило, добро хлапе с фиксация върху хората, които се държат човешки с нея – всъщност един-единствен човек, нейната учителка мис Жустиньо. Мелани иска свобода, но да оставим настрана безбройните романи, в които младите искат това, бягайки от семействата си и техните очаквания – момичето иска съвсем истинска свобода: да не бъде връзвана с каиши, да не насочват постоянно дула на оръжия към нея, да я докосва друго човешко същество поне от време на време, ей тия нещица, които не са даденост в света на Кори. Иначе като по учебник в тази реалност апокалипсисът е дошъл, цивилизацията е пометена, малцината хора се борят за оцеляване и пазят плахи надежди, че от пепелищата ще може да се роди новото начало.
Подредената реалност, разбира се, рухва, Мелани получава шанс да излезе на свобода… но не е това нещото, от което тя има нужда. Тя иска обич, иска ласка, иска това, от което е била лишавана досега. Затова, дори съзнавайки, че не бива да го прави, тя се присъединява към неколцина бегълци, които се опитват да стигнат обратно до оазиса на оцелелите сред пустошта. На пътя им стоят безброй опасности, както и загадки, които ще прокарат пътя към страхотния завършек – там, в края, Кери успя да ми направи истинско впечатление и в крайна сметка да затворя книгата с удовлетворение.
„Момиченцето с всички дарби“е роман за отхвърлянето – за всички деца по света, които не са получили родителска обич, не са получили грижа и внимание. Мелани буди едновременно умиление, но и уважение, особено с това, че по протежение на романа тя се променя, адаптира се към новите реалности, поема отговорност за себе си, но и за околните, които уж трябва да я защитават. Тя съзнава своята самота, своята непригодност към всичко около нея, защото е нещо средно между две воюващи крайности – и не принадлежи ни на едната, ни на другата. Тя не е ключът към спасението на човешкия вид – тя е самотно дете, което пределно добре съзнава ограниченията си. И се бори с тях.
Прекрасно ревю за книгата има в „Аз чета“, още едно силно в „Книгозавър“.
От същите жанрове
