Понякога издаваш книга от едната обич към нея – без да мислиш колко ще струва, ще намери ли читатели, ще я харесат ли – обичаш си я и толкова. Така беше с „Цветовете на живота“ на Лиса Айсату, която ме спечели още в първия миг, в който отгърнах страниците ѝ (добре, де, отворих файла) – а за моя приятна изненада всъщност стана любима на още страшно много хора. Случи се едно от онези малки чудеса, които са така важни, книгата започна да се предава от сърце на сърце. И това чудо направи възможно издаването на „Момичето, което искаше да спаси книгите“ на Клаус Хагерюп, чиито думи са оцветени отново в магията на Айсату.
Все пак държа да подчертая, че това си е детска книга, няма универсалното звучене на „Цветовете..“. Главен герой в нея е малката Ана, която чете много, ама наистина много, и открива сродна душа в библиотекарката госпожа Монсен. Момичето обича така силно книгите, че се ужасява, когато разбира за нерадостната участ на тези, които вече не се радват на читателското внимание. И както можете да се досетите от заглавието на книгата, Ана се втурва да спасява книгите – а за моя изненада всъщност сюжетът има и втори план, в който тя открива една сякаш омагьосана книга и диренето на автора ѝ се превръща в още едно приключение. И вече детето далеч не е само в своята любов към четенето и книгите.
Вдъхновяваща книжка е „Момичето, което искаше да спаси книгите“, щастлив съм, че още веднъж имах удоволствието да помогна на вълшебните илюстрации на Айсату да изгреят на български, надявам се това да се случва и за в бъдеще. Подбрах само три от тях, а ми се искаше всичките…
От същия жанр
