Смъртоносните приключения в първата част на “Милениум” – “Мъжете, които мразеха жените” – не могат да спрат журналиста Микаел Блумквист да продължи да се рови в тинята на обществото. Скоро той и неговият вестник отново са готови да разбунят духовете с няколко статии и книга, посветена на търговията с плът, която е проникнала шведското общество. Автори на книгата са Дъг и Мия Свенсон, които не се страхуват да дисекцират гнойта около този бизнес и замесените в него.
Но “Момичето, което си играеше с огъня” не е роман за Блумквист или семейство Свенсон. То е роман за другото главно лице – асоциалната хакерка Лисбет Саландер. Забуленото й в тайна минало излиза на бял свят. Адвокатът Нилс Бюрман замисля пъклен план, за да премахне заплахата да бъде разкрит като изнасилвач. Той е готов на всичко, за да я премахне, но загубва живота си заради това.
Саландер е обвинена в неговото убийство и това на Дъг и Мия, които са намерени разстреляни малко след нейно посещение при тях. Полицията се втурва да я издирва, медиите се разравят в миналото й, изкарвайки я шизофренична психопатка, а Блумквист и бившият й шеф Армански започват собствени разследвания.
Хакерката предвидливо изчезва, за което доста й помагат милиардите, които си присвои в края на първия роман. Тя не е убийцата, но цялата държава е убедена в обратното. А лицата, които Дъг и Мия са се готвили да разобличат, имат огромен интерес тя да загине. В дъното е човек на име Зала, който има пряка връзка с ужасяващото минало на Саландер.
Втората част на “Милениум” е още по-напрегната от първата, с много повече движение, загадки и кълбо от погрешни заключения. До последните страници всичко изглежда адски неясно, за да се стигне до жесток сблъсък на Саландер с демоните на миналото й…
А до окончателната развръзка стои само „Взривената въздушна кула”…
От същия автор
От същите жанрове
